Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Подадена е касационна жалба от Г. И. А., от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Г. М. Г., против решение № 876/18.11.2011 г. по адм. дело № 552/2011 г. по описа на Административен съд – София-област. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при неспазване на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и чл. 42, ал. 4 от ЗАНН. Прави се възражение, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, като не са посочени фактическите основания за издаване на акта. Задължението по акта е отразено като общ размер, без да е пояснен начина, по който е формирана сумата. Това е довело до нарушаване на правото на защита на касационния жалбоподател. Актът не дава възможност за упражняване на съдебен контрол върху волята на административния орган. На тези основания се иска да бъде отменено обжалваното решение, както и оспорения АУПДВ.

Ответникът по жалбата - заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че събраните по делото доказателства подкрепят изводите на съда. Правилно съдът е приел, че актът е в изискуемата форма и е мотивиран, а от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че заявените от жалбоподателката земеделски площи за подпомагане са наддекларирани.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал....