Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на А. Щ. Д. от гр. В. против решение № 42 от 09.01.2014 г. по адм. дело № 3640 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 19 / 17.09.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. В..

Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и административнопроизводствени правила, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

С частна жалба е оспорено постановеното по същото дело определение № 556 от 10.02.2014 г., с което е А. Щ. Д. осъден да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване") , гр. В., е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 19 от 17.09.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. В., потвърждаващо разпореждане № 4407231024 по протокол 29 / 19.07.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на А. Щ. Д. от гр. В. е отказано изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на представените нови доказателства...