ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5

гр. София, 03.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Веска Райчева

Членове:Геника Михайлова

Златина Рубиева

като разгледа докладваното от З. Р. К. гражданско дело № 20248002101605 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена лично от Г. В. В., и допълнена с касационна жалба от адв. З., в качеството му на служебен адвокат, назначен по реда на чл. 95 и сл. ГПК, срещу решение № 4 от 04.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 418/2023 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. с което е отменено решение № 1770 от 02.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2527/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен, и вместо това са отхвърлени предявените от касатора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /[Фирма 1]/ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 Закон за защита от дискриминация за приемане за установено, че[Фирма 1] е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. спрямо ищеца, в качеството му на лице, излежаващо наказание „доживотен затвор без право на замяна“, по признак „лично положение“ и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът – Г. В. В. поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, и необосновано. Излага доводи, че съдът не е анализирал и преценил съвкупността от всички събрани доказателства. Поддържа, че е бил изолиран от групата, към която се числи, без да е била надлежно проведена процедура по налагането на дисциплинарно наказание, в резултат на което е бил третиран различно и по-неблагоприятно от останалите лишени от свобода: престоят му на открито бил за по-кратко време, по различно време и на различно място от V група, поради което е бил лишен от възможността да общува с останалите лишени от свобода и да участва в колективни спортове; била му е дадена възможност да използва само един телефон при лишаване от конфиденциалност на разговорите, тъй като в близост стояли поне двама надзиратели; бил е ограничен достъпът му до библиотеката и до лавката, както и не му е била дадена възможност да закупи продукти за Великден. В заключение счита за неправилен извода на съда, че не е налице по - неблагоприятно третиране спрямо него в сравнение с намиращите се в същото положение затворници от V група, като моли за отмяна на обжалваното решение, установяване на осъществената спрямо него дискриминация и присъждането на 6000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на дискриминационните действия на ответника спрямо него.

Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от пълномощник, в писмен отговор поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество, че подадената жалба е неоснователна. Прави искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Настоящият състав намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал.1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба, подадена лично от Г. В. и приподписана от служебно назначения му адвокат, се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се твърди, че не е налице задължителна практика и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ и/или „доживотен затвор без замяна“ в даден затвор намират ли се в „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. помежду си, когато са в една група и една зона, доколкото те всички се намират под юрисдикцията на началника на затвора и изтърпяват еднакви по вид наказания и представляват особена група, характеризираща се с еднакъв признак, която следва да се третира еднакво?

2. Доколкото[Фирма 1] е длъжна да третира всички лица, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ в затворите в Р. Б. по еднакъв начин, като им осигурява сходни условия на живот, налице ли е дискриминация по признак „лично положение“, когато лице, въдворено в една група с други лишени от свобода в даден затвор, е подложено на по-неблагоприятно третиране? 3. Съществува ли правна възможност лишени от свобода с „доживотен затвор“ и/или с други присъди, които не са наказани с дисциплинарни наказания, в даден затвор да бъдат субекти на сравнение с лишени от свобода, наказани с дисциплинарни наказания, изтърпяващи същото наказание „доживотен затвор“ или друго в този затвор при твърдения за неравностойно третиране?

4. Съществува ли правна възможност лишени от свобода с „доживотен затвор“ и/или с други присъди да търпят и изтърпяват дисциплинарни наказания преди извършване и приключване на проверката по обвинението и произнасяне на компетентния орган при твърдения за неравностойно третиране?

5. Кои лишени от свобода лица в един затвор са със сходно фактическо положение, за да се приеме, че са третирани по-неблагоприятно?

6. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНЗС съществува правна уредба при налагане на дисциплинарни наказания в определените от закона случаи на дисциплинарни нарушения, съществува ли възможност към тази категория да се числят и неизвършили нарушение по смисъла на закона и ненаказани дисциплинарно лишени от свобода лица при твърдения за неравностойно третиране?

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, депозирано от адв. З., в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен следният въпрос: „в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, производството (проверката) срещу затворник по установяване на нарушение на реда в пенитенциарното заведение дава ли право на затворническата администрация да третира този затворник неравностойно спрямо другите затворници от неговата група?“. Твърди се, че съдът не е изследвал и съобразил принципа, че всяко лице е невинно до доказване на противното, т. е. нарушението следва да бъде доказано и наказанието за него наложено, за да се третира наказаният неравностойно спрямо другите лица от неговата група. Поддържа се още наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на ищеца, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъществила спрямо него в качеството му на лице с наложено наказание „доживотен затвор“ дискриминация по признак „лично положение“, изразяваща се в наложено ограничение да ползва само един телефон при неспазване на конфиденциалност на разговорите за периода 14.04.2020 г. -23.04.2020 г., както и в частта му, с която ответникът е осъден да заплати сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на дискриминационно отношение за периода 14.04.2020 г. - 23.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което искът е отхвърлен.

Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на ищеца за признаване за установено извършването от ответника спрямо него и на други действия, представляващи пряка дискриминация, изразяваща се в разрешаване на ограничен престой на открито на ищеца по един час дневно вместо по два часа; лишаване на ищеца от условия за физическа активност и участие в колективни спортове; лишаване на ищеца от ползване на лавка за посочения период; лишаване от правото му да си закупи козунак и други стоки за „Великден“; лишаване на ищеца от ползване на телефон в зоната за повишена сигурност, лишаване на ищеца от ползване на телефон в карето за престой на открито; лишаване на ищеца от общуване с останалите лишени от свобода; лишаване на ищеца от ползване на библиотека през процесния период.

Въззивният съд е посочил, че страните не спорят относно фактическата обстановка, която счита за изцяло установена, поради което не я е възпроизвел в своето решение. Съдът е приел, че наличието на сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр.

следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, тоест, лицата, с които той се сравнява, следва да са поставени в идентично лично положение. Установил е, че групата на ищеца, в затвора, където излежава присъдата си, се е състояла от четирима души, като през процесния период ищецът действително е провеждал престой на открито не по времето, когато групата е провеждала такъв и не на мястото, където групата е провеждала такъв. Направил е извод, че посоченото не представлява неравно третиране. От свидетелските показания е установил, че ищецът не е бил лишен от престой на открито, не е бил възпрепятстван да извършва физическа активност на открито, да общува с останалите лишени от свобода, както и да използва библиотеката, от която е взел книга в процесния период. По отношение на невъзможността да си закупи продукти от лавката на затвора, е приел, че причината не се дължи на каквито и да било действия на администрацията на затвора, а на това, че ищецът не е разполагал със средствата, с които да ги заплати. Във връзка с оплакването по повод използването на телефона, от свидетелските показания съдът е заключил, че през процесния период в сградата на затвора всички, числящи се към групата на ищеца, са можели да използват един телефон, поради което не е било налице по-различно третиране на ищеца от останалите.

Съдът изрично е подчертал, че изходът от проверката срещу ищеца по установяване на нарушение на реда на пенитенциарното заведение няма отношение към предмета на спора, тъй като в случая предмет на изследване в производството по реда на ЗЗДискр. е единствено обстоятелството дали ищецът е бил третиран неравностойно спрямо другите лица от неговата група, при обстоятелства, сходни с тези, при които е бил поставен. Въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника, че първоинстанционният съд неправилно е приел за обвързващи мотивите на решение по гр. д. № 2335/2020 г. относно неспазване принципа на конфиденциалност, тъй като същото е постановено по иск на ищеца за проявена дискриминация спрямо него през период различен от процесния.

В заключение съдът е приел, че установените в хода на производството обстоятелства изключват наличието както на пряка, така и на непряка дискриминация спрямо ищеца за посочения в исковата молба период, поради което е счел предявените искови претенции за неоснователни.

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Основните мотиви на въззивния съд, за да отхвърли предявените искове, са, че не е налице по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с останалите членове от неговата група, които изтърпяват наказание „доживотен затвор“. В обжалваното решение изрично е посочено, че изходът от проверката, която се е провеждала в процесния период спрямо ищеца е ирелевантен за производството по чл. 71 ЗЗДискр. Обжалваното решение не се занимава с обстоятелствата дали действително е било извършено дисциплинарно нарушение, как и дали е била проведена процедура по налагане на дисциплинарно наказание и от какъв вид е то. Поради което трети, четвърти, шести и въпросът в изложението, депозирано от служебно назначения адвокат, не обуславят въззивното решение, респ. не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. При липса на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите не следва да се обсъжда поддържаното специално такова по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на което касаторът само бланкетно се е позовал, без да го обоснове.

Останалите поставени в изложението въпроси - първи, втори и пети - са относими към предмета на производството, но не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. И в двете представени изложения не се съдържа подобна аргументация – не е цитирана противоречива, погрешна или остаряла практика, нито неясна или противоречива правна норма. По въпроса за преценката за наличието на „сравними сходни обстоятелства“ съществува трайна практика на ВКС – напр. решение № 244 от 14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г., решение № 101 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 1871/2020 г., решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., решение № 85 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4328/2015 г., всичките по описа на IV г. о., която няма необходимост от изоставяне, промяна или осъвременяване и която напълно се споделя от настоящия състав. Съгласно нея наличието на „сравними сходни обстоятелства“ следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, т. е. лицата, с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично (същото или сходно) положение. Критерии за сходно фактическо положение (сравними сходни обстоятелства) при лишени от свобода от определена група с оглед личностните им качества - при наличието на наказание „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“ е: това което е относимо за едно лице, да е относимо и за всички лица. По въпроса за изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ и/или „доживотен затвор без замяна“ в даден затвор намират ли се в „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. помежду си, когато са в една група и една зона съществува също трайна практика на ВКС, която няма необходимост от изоставяне, промяна или осъвременяване и която напълно се споделя от настоящия състав. Съгласно нея изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при „сравними сходни обстоятелства“ единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо ищеца дискриминация по чл. 4, ал.2 ЗЗДискр. От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В настоящия случай, по делото е безспорно установено, че разлика в третирането спрямо ищеца, изтърпяващ наказанието „доживотен затвор“ не е налице - ищецът не е бил лишен нито от възможността да проведе престой на открито, нито от възможността за физическа активност, нито от възможността да ползва библиотека, нито от възможността да комуникира с останалите членове на групата, нито от възможността да ползва телефон.

При така изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на делото, на ответника по касационната жалба са дължими 150 лв. разноски пред настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 04.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 418/2023 г. по описа на Окръжен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.