Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от гр. С., чрез пълномощник адв.И. М. от АК-София, против решение № 40 от 16.05.2009 г., постановено по адм. дело № 6698/2008г. от Административен съд – София-град. В жалбата с доводи за неправилност се релевират всички отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - директора на Главна дирекция „Охранителна полиция"- МВР в качеството си на административен орган издал оспорения административен акт, чрез процесуален представител – юрк.. З. в съдебно заседание и в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба.

Процесуалният представител на ВАП счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед рег. № 03-479/20.10.2008 г., издадена от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция" – МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца", считано от датата на връчване на заповедта.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила и на материалния закон и в съответствие с целта му..

Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи.

В случая от множеството събрани в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства – писмени обяснения, справки, доклади, докладни записки, становища и др. , включително и от данните, съдържащи се в обясненията на касатора, може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "Писмено предупреждение " за определен срок.

Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. Деянието се изразява в това, че жалб. Димов в качеството му на началник на 04 сектор - СДВНЧ не е осъществил контрол върху дейността на охраната в 04 сектор - СДВНЧ в рамките на сравнително дълъг период от 01.06.2008 г. дО 16.08.2008 г., след който е настъпило бягство на двама чуждестранни граждани от СДВНЧ и е проявил незаинтересованост след инцидента, като не е предприел действия за запознаване с обстоятелствата, при които е настъпило бягството на двамата чуждестранни граждани. Описаното деяние представлява нарушение задълженията му съгласно утвърдената длъжностна характеристика, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР.

Видно от доказателствата по делото, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както е приел първостепенният съд. Дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка на случая съобразно чл. 231 и сл. от ППЗМВР като са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите са подробно обсъдени в изготвената от дисциплинарно-наказващия орган справка, в която са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. Правилен е извода на съда, че в заповедта са посочени фактическите основания за издаването й, където са инкорпорирани изводите в докладни записки на подчинени на наказващия орган длъжностни лица извършили проверка, които обстоятелствено са посочили всички факти, даващи основание да се направи извод да допуснато дисциплинарно нарушение. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в случая.

Дори да се приеме, че има допуснати някакви нарушения на административно-производствените правила, те не са от категорията на съществените, т. е. ако не бяха допуснати, то непременно щеше да се стигне до друг резултат, поради което оплакването в тази насока е неоснователно и необосновано.Посочените като такива от касатора не се установиха при настоящата касационна проверка.Направените възражение понастоящем на практика преповтарят направените пред първата инстанция, като съдът задълбочено ги е обсъдил и направените изводи кореспондират с релевантните факти и приложимото право, споделят се от настоящата инстанция, поради което не се налага да бъдат обсъждани повторно.

Неоснователно е възражението и за необоснованост на съдебното решение. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правните квалификации на деянията, а с това и на съответното наложено дисциплинарно наказание, поради което е правилен извода на съда за правилно приложение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за твърдяните от него факти, а неговите твърдения обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен.

Дори да се приеме, че касатора е извършвал контролна дейност в рамките на длъжността си, с оглед настъпилия резултат тя се е оказала недостатъчна и неефективна, което опровергава извод за надлежно изпълнение на служебни задължения.

С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Същото е постановено при отсъствие на посочените с жалбата нарушения, което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 16.05.2009 г., постановено по адм. дело № 6698/2008г. от Административен съд – София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. Т.П.