Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. И. и Н. Т. А. и двамата от гр. С., срещу решение № 498 от 15.07.2008 г., постановено по адм. д. № 5050 по описа за 2007 г. на Административен съд-София-град. С него жалбата на двамата касатори в настоящото производство срещу заповед № РД-09-267 от 15.05.2007 г. на кмета на район „Надежда” при Столична община е отхвърлена.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за неговата незаконосъобразност, нарушението на материалния закон е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в жалбата се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго решение - по съществото на спора. Ответната страна не е взела становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че съдът е изяснил от фактическа страна спора, като от приетото заключение е установил изцяло застрояване на бившия имот. По делото не са установени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, която счита за валидна и законосъобразна. Решението, с което жалбата е отхвърлена предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, при условията на субективно съединяване, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-09-267 от 15.05.2007 г. на кмета на район „Надежда” при Столична община. С нея на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ кметът е утвърдил решение № 1 по протокол № 11 на назначената от него комисия, да определи застроената част за имота, описан в заповедта. Според решението имотът е изцяло застроен. Ведно със заповедта е издадуня скица, неразделна част от удостоверението в изпълнение на чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ.

Съдът е установил активната легитимация на жалбоподателите и компетентността на органа и техническата служба при общината, издал оспорената заповед. За установяване на фактическите констатации, съдържащи се в нея съдът е назначил експертиза, чието заключение е прието без оспорване. От него е установено, изцяло застрояване на имот № 40 069, к. м. № 118 по помощния кадастрален план от 2004 г. Имотът попада в местност „Складова зона „Илиянци-Връбница” и е с площ по графични данни от 2347 кв. м. В заключението вещото лице е определило площта върху имота, която е застроена, а останалата част е сервитутно отстояние от съществуващите сгради.

При тези факти съдът не е установил нарушение на материалния закон, допуснато със заповедта на кмета, включително е извършил контрол и за основателността на жалбата по предпоставките на чл. 146 АПК. При извършеният контрол е установил законосъобразност на заповедта, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е правилно и с него не са допуснати нарушения на материалния закон.

Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на приетия помощен план. От данните по делото се установява, че бившият имот по ЗРП е бил отреден за Централен кооперативен пазар, като мероприятието по отреждането е одобрено със заповед № 634 от 19.12.1960 г. Според него имотът попада в кв. І А, УПИ-ХІІ. Мероприятието е изцяло реализирано.

Вторият наведен довод в касационната жалба за обосноваване на основателността й е, че решението на техническата служба е нищожно, защото законността на строежите в имота се преценявала според Наредба № 7 (неправибен е номерът записан като „5”) за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

И този довод е неоснователен. В междинното производство по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ кметът на общината няма задължение да проверява законността на извършеното строителство, а само факта на съществуването му. Такова задължение би било относимо в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В конкретния случай се касае за проведено мероприятие върху бивш земеделски имот, който попада в границите на урбанизирана територия. Изпълнението на мероприятието е довело до изцяло застрояване на площта на имота. Извършеното строителство е пречка за възстановяване на собствеността според § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. За кмета не съществува задължението да изследва законността на мероприятието. Приложимата хипотеза при която е издадена заповедта е чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, като техническата служба при район „Надежда”, е взела решението си в съответствие с ал. 3 от правилника.

По изложените съображения с решението си съда не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което то ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 498 от 15.07.2008 г., постановено по адм. д. № 5050 по описа за 2007 г. на Административен съд-София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. Н.Д.