Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на "М"АД против РМС № 264/ 12.05.2000 г. с искане за прогласяване нищожността на т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6. Твърди, че жалбата е допустима, защото решението има характер на властническо волеизявление и представлява индивидуален административен акт. С т. 1 от РМС не е спазен 10 годишен срок по чл. 56, ал. 1 от ЗС, а не може да се позовава на пар. 6 от ПЗР на ЗС, обявена за противоконституционна, тъй като преурежда правоотношения, с които се посяга върху придобити права. Наличието на вещно право на ползване препятства промяната на вида на собствеността в публична собственост. Имотът не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗДС и следователно сме изправени пред пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма. Твърди, че спрямо титуляра на вещно право на ползване върху този имот е извършен акт на принудително отчуждаване, след като едностранно е прекратено право на ползване преди да е изтекъл срока, за който е учредено валидно. Но липсват законови предпоставки за принудително отчуждаване. С т. 6 е отменено предходно решение на БМС от 1990 г. за осигуряване условията за осъществяване дейността на "Международна школа по фирмено управление", сега "Международен център по фирмено управление" АД. Актовете на МС не могат да се основават на противоконституционна норма.

Ответната страна Министерският съвет на РБ намира жалбата за недопустима и иска прекратяване на делото.

Заинтересованите лица МРРБ, МДА и МФ намират жалбата за недопустима. Алтернативно развиват становище за неоснователност.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят оспорва като нищожно Решение на Министерския съвет №264/ 12.05.2000 г., с което в т. 1 е прекратено право на ползване на "Международен център по фирмено управление" АД върху имот частна държавна собственост, учебна база...