Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Д. И. - пълномощник на „Професионална гимназия-Девня”, гр. Д., срещу решение № 1151 от 31.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1475 по описа за 2007 г. на Административен съд-Варна. С него е отменена заповед на кмета на община Д., с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрена застроената част от имот, като преписката е върната на административния орган за решаване на спора по същество при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението. Релевира се довод за нарушение на материалния закон. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени. Ответната страна не е взела становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от заинтересована страна, конституирана с определение в съдебното заседание на 19.03.2008 г., за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:

Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № 1002-312 от 2.07.2007 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ площта на имот № 562 от 9 668 кв. м, с определени граници по помощния план, която попада в описаните в заповедта урегулирани поземлени имоти, е определена като застроена.

Съдът е установил активната легитимация на жалбоподателя и компетентността на органа, издал обжалваната заповед, според представените писмени доказателства. За установяване на застроената част на бившия имот съдът е приел основно...