Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И. С. М. от гр. П. против заповед № К-4639 от 15.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед и търси нейната отмяна, както и разноски по делото. В жалбата си бланкетно сочи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина, извършените от него действия не покриват състава на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР, а освен това не е правилно приложена разпоредбата на чл. 229 , ал. 3 от ЗМВР.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна. Подробни съображения излага в писмено становище.
С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното:
Жалбата е редовно подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
С обжалвана заповед министъра на вътрешните работи е наложил на И. С. М. дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година, в качеството му на началник на участък, той и ОР по КП - Златарица - РПУ - МВР гр. П.. Като фактическо основание за налагане на наказанието дисциплинарно-наказващия орган е посочил, че жалбоподателя не е завел в регистър за заявителски материали такъв за извършено престъпление от общ характер с което е нарушил разпоредбите на чл. 7, т. 3 и чл. 3 от Инструкция за организация на работата на структурните звена на МВР по заявителски материали.
Във връзка с получен сигнал от председател на Инициативен граждански комитет - С. Ш. за неправомерни действия извършени от жалбоподателя във връзка със подаден сигнал за извършено престъпление със заповед рег. № Із-563 от 09.04.2009г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено извършване на проверка и е определена комисия. В изпълнение на заповедта комисията е извършила проверката за изясняване на фактите и обстоятелствата по получения сигнал, като е изготвена справка рег. №1963812.05.2009г. по описа на " Инспекторат " - МВР. В хода на производството са приобщени и писмени доказателства установяващи нарушението. По смисъла на Инструкция Із-1171 от 02.08..2006г. " заявителски материал "е съобщение, което съдържа данни за извършено престъпление и съгласно чл. 3 от инструкцията, то трябва да бъде заведено в регистър образец І(Приложение №1) и това съгласно чл. 7 от същата инструкция е било задължение на жалбоподателя. Затова не следва да се ценят обясненията му, че решението дали да се заведе или не следва да се вземе от началника на РУ. По силата на цитираната инструкция която подробно изяснява задълженията на слижителите на МВР,това е било негово задължение.
От събраните в хода на дисциплинарната провека доказателства се установява, че жалбоподателя в нарушение на цитираната по-горе инструкция не е завел в регистъра постъпил заявителски материал за извършено престъпление от общ характер. Този материал му е бил разпределен за провека и работа по него.След получаване на справката, министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на служителя на 08.07.2009г. , с отбелязване от негова страна, че не се намира в законоустановен отпуск.
С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР.
По делото е безспорно и страните не спорят, че действително има постъпил такъв заявителски материла възложен за работа на жалбоподателя. Спорно е това налице ли е неправомерно поведение на наказания относно изпълнение на служебните му задължения в качеството му на началник на полицеиското управление. Според обясненията на наказания, поддържани и в писмената защита на повереника му пред съда, няма неизпълнение от негова страна на служебни задължетия. От своя страна, административния орган, възприемайки констатациите от обобщената справка, е приел, че главен инспектор Мечкаров, не е изпълнил служебните си задължения, като е допуснал пропуски в организацията по спазване на Инструкция та относима към постъпване на такива сигнали и материали в системата на МВР. И затова твърдението, че нарушението не покрива състава на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР на е неоснователно. Не е нарушено и правото на защита на жалбоподателя, тъй като са приети писмените му обяснения.
С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 172, ал. 2 от АПК РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на И. С. М. сращу заповед № К-4639 от 15.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, петчленен състав в 14-дневен срок от съобщаването на страните Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.