Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на В. Х. П. от град София против решение от 17.06.2010 година, постановено по адм. дело №994/2010 година на Административен съд София - град /АССГ/.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - директорът на Агенция "Митници" - София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на В. Х. П. срещу решение №8/04.01.2010 година на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 28 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/ по отношение на оспорващия в качеството му на "държавен инспектор" в Митническо бюро - Шумен е установен конфликт на интереси и АССГму е наложил административно наказание - глоба в размер на 5000 лева по чл. 35, ал. 1 от закона. Установено е по делото, че В. П. е изпълнявал длъжността "държавен инспектор" в Митническо бюро Шумен. Като държавен служител същият е подал декларация по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от ЗПУКИ от 22.01.2009 година, в т. 5 на която като "свързани лица" е посочил: С. В. П. - съпруга и управител на "Павексим" ООД - град Шумен и П. В. П. - съдружник в същото дружество. По повод разпоредена проверка от директора на РМД град Варна, за периода от 01.08.2008 година до 31.07.2009 година е установено, че на 09.05.2009 година жалбоподателят Павлов като ръководител на група е приел и регистрирал 3 броя митнически манифести, по които като декларатор и представител е записано "Павексим" ООД" град Шумен. В рамките на административното производство жалбоподателят е дал обяснения от 17.09.2009 година, в които е отрекъл, че за периода 01.08.- 17.09.2009 година е приемал или регистрирал митнически документи, по които представител или декларатор е "Павексим" ООД. Производството е приключило с решение №8/04.01.2010 година на директора на Агенция "Митници", с което е установен конфликт на интереси по отношение на Павлов за нарушение на разпоредбата на чл. 8 от ЗПУКИ.
Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Изложени са мотиви, че действията на Павлов правилно са квалифицирани като конфликт на интереси от административния орган, тъй като за лицето е възникнало задължение да подаде дакларация по чл. 12, ал. 4 от ЗПУКИ, както и да си направи отвод поради наличие на частен интерес по конкретен повод съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 от закона. Прието е, че жалбоподателя и неговата съпруга, като управител на търговското дружество "Павексим " ООД са "свързани лица" по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ, с оглед на което държавният служител следва да предприеме действия за разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси при вземането на решения в процеса на изпълнение на служебните си задължения. Като е извършил документален митнически контрол на представените документи, жалбоподателят е нарушил императивната разпоредба на чл. 8 от ЗПУКИ, което е основание за установяване на конфликт на интереси. АС е наложил предвидената в чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ в минималния размер от 5000 лева, отчитайки характера и тежестта на нарушението, както и факта, че е извършено за първи път от лицето.
Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения:
Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е нова правна материя, имаща за цел да регламентира безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лица, заемащи публична длъжност или изпълняващи задължения в това си качество по служба в случаите, в които по отношение на същите лица възникне конфликт на интереси. В глава първа на закона е определено приложното поле, което обхваща законодателната, съдебната и изпълнителната власт, както и местното самоуправление. В нея е дефинирано и понятието "конфликт на интереси" чрез последователното въвеждане на още две понятия, обяснаващи основното, а именно - "частен интерес" и "облага" (чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПРКИ). По този начин законодателят цели посочване на същностните характеристики на явлението, които да са приложими към широк кръг ситуации в които лице, заемащо публична длъжност по смисъла на закона може да попадне.
Нормата на чл. 8 от ЗПРКИ установява забрана при изпълнение на публичната си длъжност лицето да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Т. лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. Съобразно доказателствата по делото, поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на облага от нематериален характер в полза на "свързано лице", под формата на оформяне на митнически документи.
Доводите, които прави касаторът в касационната жалба са относно обстоятелството, че той е оформил и подписал само ТИР карнетите, които касаят редовното приключване на транзитните операции, но не е знаел за участието на дружеството, чиито управител е съпругата му в тези операции, за което се съдържат данни само в митническите декларации, съдържанието на които той не е проверявал. Тези доводи са обсъдени от първоинстанционния съд, който е обосновал законосъобразен и съответен на доказателствата по делото извод, че жалбоподателя в качеството си на ръководител група е лице, заемащо публична длъжност - държавен инспектор в Митническо бюро Шумен, на процесната дата (09.05.2009 г.) е обработил 3 броя митнически манифести и се е запознал с придружаващите ги документи, включващи и съответните митнически декларации (ЕАД), за декларатор на които е посочена управляваната от съпругата му фирма „Павексим” ООД. С оглед на това правилно е прието, че по отношение на жалбоподателя Веселин Хр. Павлов, настоящ касатор, е налице конфликт на интереси.
С тези действия Веселин. Павлов е нарушил чл. 8 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ - изм. заглавие, ДВ, бр. 97 от 2010 г. - ЗПУКИ) при изпълнение на публичната си длъжност. Според тази забрана същият е нямал право да участва в цитираната проверка на митническите документи по 3-те вноса и да разрешава вдигането на стоката, тъй като е постановил акт в частен интерес. П. се обуславя от участието на съпругата му като митнически агент (посредник, представител) на фирмите - вносители, а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПРКИ (ЗПУКИ) тя е „свързано лице”. Несъмнено за нея е налице материална облага от безпроблемното обработване на митническите документи на конкретният внос на стоки, за която дейност осъществява посредничество. Именно тази облага се явява израз на частния интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от закона. В ал. 1 от посочената норма законодателят е визирал като обществено опасна дори само възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнени на служебните задължение на лицето, заемащо публична длъжност. С оглед на това, както е отбелязано и от съда, в конкретният случай касаторът е следвало да спази изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПРКИ (ЗПУКИ) и да си направи отвод, каквито действия не е предприел.
Неоснователно е възражението в касационната жалба относно характера на срока по чл. 26, ал. 4 от ЗПРКИ - действаща норма към момента на постановяване на обжалвания административен акт и съдебното решение. Този срок е инструктивен по същността си и неспазването му не влияе върху валидността и правилността на административния и съдебния акт.
Предвид за изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" 150 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.06.2010 година, постановено по адм. дело №994/2010 година на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА В. Х. П. от град София да заплати на Агенция "Митници", със седалище град София разноски по делото в размер 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. М.М.