Производството е образувано по касационна жалба от Г. И. Д. от гр. В.,против решението от 15.05.2008г.,постановено от Административен съд-Монтана,ІV-ти състав, по адм. д.№ 42/2008г.

Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, в производство по пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вр. чл. 145 от АПК,административният съд е отхвърлил жалбата на Г. И. Д. от гр. В. и В. И. М.-Николова от гр. Д.,против Заповед № 1963/24.08.2007г. на кмета на община М..

За да постанови решението си съдът е приел следното:С обжалваната заповед кметът на община М. е отказал на наследниците на И. Д. М.,б. ж.на гр. М.,правото да придобият собствеността върху 900 кв. м.от имот № 2138 по помощния план на местността"Палековото",в землището на Д. В..По реда на пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се разглеждат заявленията на ползувателите, които имат права по пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са ги заявили до момента на влизане в сила на изменението-ДВ,бр. 122/19.12.1997г.Молбата на ползвателя за закупуване на зем. земя е от 25.06.1992г.,т. е. преди действието на пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.По силата на общите правила на правото материалните правоотношения се уреждат от разпоредбите, които са били в сила към момента на тяхното възникване.По това време е била в сила разпоредбата на пар. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, /понастоящем с променена редакция/,която е регламентирала условията и редът за признаване правата на гражданите с предоставено право на ползване на основание посочените в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове.По тогава действащите норми правото на ползвателя за заплащане на стойността на имота е с краен срок до 30.09.1994г.,съгласно пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.В неколкократно удължаваните срокове от 31.12.1992г. до 30.09.1994г.,изготвената по искането на ползувателя оценка през 1992г. не е била заплатена от...