Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В. И. Х. от гр. П. срещу решение № 431 от 23.07.2013 г. по адм. дело № 443 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 27 / 06.06.2012 г. на директора на РУСО - Плевен.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Районно управление "Социално осигуряване", гр. П., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 27 от 06.06.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 15 от 10.02.2012 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. И. Х. от гр. П., в частите за дохода, от който е изчислена пенсията съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, средномесечния осигурителен доход за страната съгласно чл. 70, ал. 2 от КСО и индивидуалния коефициент.

Въпросите във връзка с продължителността и категорията на осигурителния стаж са били разрешени в производството по обжалване на решение № 48 / 17.08.2011 г. на Директора на РУСО – Плевен, което е било отменено с решение № 602 от 04.11.2011 г. по адм. дело № 848 / 2011 г. на Административен съд – Плевен, оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 1462 от 30.01.2012 г. по адм. дело №15863/2011 г. Преписката е била върната на административния орган с указания за събиране на доказателства относно брутното трудово възнаграждение за новия базисен период 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г. и за съответно определяне на размера на пенсията.

В изпълнение на дадените от съда указания ръководителят на пенсионното осигуряване е издал разпореждане № 15/10.02.2012 г., потвърдено с решение № 27/06.06.2012 г. на Директора на РУСО – Плевен, с което е прието, че за периода 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г. лицето е получило брутно трудово възнаграждение в размер на 10312.00 лв., а за периода 01.01.1997 г. - 31.10.2010 г. – 31031.28 лв.; индивидуалният коефициент е 0, 728; средномесечният осигурителен доход за страната за 12 месеца преди отпускане на пенсията е 567.29 лв.; доходът за изчисляване на размера на пенсията е изчислен на 412.99 лв.; проценти осигурителен стаж - 50, 69. При тези данни размерът на пенсията е изчислен на 209.34 лв. (50, 69% от 412.99 лв.) с начална дата 01.11.2010 г.

Така издадените административни актове са били обжалвани пред Административен съд – Плевен, който с решение № 638 от 05.11.2012 г. по адм. дело № 578 / 2012 г. ги е отменил в частта относно индивидуалния коефициент, дохода за изчисляване размера на пенсията и размера на пенсията. В производството по касационно обжалване Върховният административен съд с решение № 5967 от 26.04.2013 г. по адм. дело №14889/2012 г. е отменил първоинстанционното съдебно решение и е върнал делото на Административен съд – Плевен за ново разглеждане от друг състав.

С отменителното решение Върховният административен съд е приел, че относно средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. - от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. – в размер на 31031.28 лв. не съществува спор. Същата сума е посочена в разпореждането и в заключението на вещото лице, съответно е възприета от първоинстанционния съд. Във връзка с изчислението по чл. 70, ал. 1 от КСО е прието, че правилно е изчислен процентът, който следва да се умножи с дохода, от който се изчислява пенсията - 50.69. Не съществува спор, че периодът от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. има 163 пълни месеца. Поради това, за да се получи средномесечният осигурителен доход на лицето за този период, сумата 31031.28 лв. следва да се раздели на 163, като полученият резултат за периода след 01.01.1997 г. е 190.38 лв. Касационният съд е приел за неизяснен въпросът какъв средномесечен осигурителен доход за страната за периода 01.01.1997 г. - 31.10.2010 г. е взет предвид при изчисляване на съотношението по т. 2 на чл. 70, ал. 4 от КСО. Неясни са съображенията, по които съдебно-икономическата експертиза е приела 261.07 лв. като размер на средномесечния осигурителен доход за страната за процесния период от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г., обявен от НСИ. Размерът на средномесечния осигурителен доход за страната, обявен от НСИ, е съществен, тъй като ако той е в размер на 261.07 лв., както е посочено от вещото лице и е възприето от първоинстанционния съд, съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО би било 0, 729, а ако е в размер на 319, 84 лв., както се поддържа в касационната жалба, съотношението би било 0, 595. Изясняването на този въпрос е от значение и при определяне на индивидуалния коефициент, който би бил различен в зависимост от това какво е съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО.

Предвид горните съображения Върховният административен съд е върнал делото за ново разглеждане с указания към първоинстанционния съд да събере доказателства, включително като постави допълнителна задача на вещото лице или назначи нова експертиза при преценка за необходимост съгласно чл. 171, ал. 2, изречение второ от АПК, за да изясни какъв е средномесечният осигурителен доход за страната, обявен от НСИ за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г., който участва при изчисленията за определяне на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

На основание чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение № 5967 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 14889/2012 г., са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

При постановяване на обжалваното съдебно решение, предмет на касационен контрол в настоящето производство, Административен съд – Плевен е изпълнил точно указанията, дадени от Върховния административен съд с решение № 5967 от 26.04.2013 г. Спазил е процесуалното правило на чл. 226, ал. 1 от АПК, съгласно което производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. При първото разглеждане на спора е било прието, че въпросите по отношение на периоди на незаконно уволнение и заплатени болнични след 1997 г. са извън предмета на жалбата. Във връзка с удостоверение № 013/10.01.2011 г. за неизплатените възнаграждения от Автобусни превози АД – Плевен 2902.02 лв. е прието, че не се ползва с доказателствената сила на удостоверението обр. УП-2 № 205/28.04.2011 г. с отразено БТВ от 2731.22 лв. За установен доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2010 г. е приета сума в размер на 31 031.28 лв. С отменителното решение на Върховния административен съд също са приети за безспорни фактите във връзка с осигурителния стаж и доход на лицето, като е дадено следното указание: след като установи средномесечния осигурителен доход за страната за посочения период и въз основа на вече установените правнорелевантни факти по чл. 70 от КСО съдът да се произнесе, включително с помощта на вещо лице, дали с оспореното разпореждане законосъобразно е определен размерът на пенсията.

За изясняване на спорния факт съдът е допуснал съдебно – икономическа експертиза и е приел като доказателство представената от осигурителния орган заверена справка относно средномесечния осигурителен доход, който е утвърден и обявен в съответствие с чл. 37, ал. 5, т. 8 от КСО. Вещото лице е дало заключение, че осигурителният доход на лицето за процесния период 01.01.1997 г. - 31.10.2010 г.

е 31 031.28 лв., средномесечният – 190.38 лв. За същия период средномесечният доход да страната е 319.81 лв. При тези данни индивидуалният коефициент, изчислен при спазване на чл. 70, ал. 5 от КСО, възлиза на 0.728 лв. Установените величини съвпадат с възприетите в оспореното разпореждане, с което пенсията е определена в размер от 209.34 лв. (според експертизата 209.35 лв.).

Предвид изложените съображения се преценяват като неоснователни касационните доводи във връзка с въпроси, които не са подлежали на пререшаване при новото разглеждане на делото. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 431 от 23.07.2013 г. по адм. дело № 443 по описа за 2013 г. на Административен – Плевен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Г./п/ А. А.

Р.П.