Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на А. З. И. – нотариус с рег. № 034 на Нотариалната камара и И. И. Б. – помощник нотариус по заместване на натариус Илчева, подадена чрез пълномощника им адв. Н. Илиев – САК, срещу заповед № ЛС-И-855 от 30.08.2010 г. на министъра на правосъдието на РБ. В жалбата се мотивират доводи за неправилност на оспорвания административен акт вследствие нарушения на материалния закон и необоснованост и се иска неговата отмяна, връщане ан преписката на административния орган за ново разгеждане със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк.. Р., оспорва основателността на жалбата. В подробно развитите в писмени бележки съображения административният орган застъпва становище, че смисълът на разпоредбата на чл. 46 от ЗННД се тълкува неправилно от жалбоподателите.

След приключване на устните състезания, с допълнителна молба изх. № 94-А-167 от 27.01.2011 г., юрк.. Р. е представила заповед № ЛС-И-1102 от 29.11.2010 г., с която министрътъ на правосъдието е наредил да се впише в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване жалбоподателят И. Б. след успешно положен изпит за помощник-нотариус. В. основа на представеното писмено доказателство се изразява становище да недопустимост на жалбата поради отсъствие на правен интерес от оспорването.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като обсъди становищата на страните и събраните в административното и съдебното производство писмени доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост, тъй като законосъобразността на оспорвания административен акт следва да се преценява към момента на неговото издаване от една страна, а от друга –...