Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. И. Д., А. М. Д. и Р. И. Д., всичките представлявани от адв. Л. А., против решение № 352/14.07.2010 г. по адм. дело № 65/2010 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

В касационната жалба са изведени оплаквания за неправилност на решението поради необоснован отказ от допускане на доказателства, противоречие на съдебния акт с материалния закон – чл. 125 и чл. 125а от ЗДвП и противоречие на съдебните изводи със събраните по делото доказателства. Разноски не се претендират.

Ответната страна – Министерство на вътрешните работи (МВР) в представени писмени бележки оспорва касационната жалба. Разноски не се търсят.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като съда е пропуснал служебно да установи липсата на пасивна процесуална легитимация спрямо МВР на основание чл. 205 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Алтернативно се поддържа, че решението е необосновано и следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е редовно подадена от страни, спрямо които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 352/14.07.2010 г. по адм. дело № 65/2010 г. по описа на Административен съд – Благоевград е отхвърлил субективно съединените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на настоящите кастори против МВР за присъждане на парично обезщетение в размер на 50 000 лева за причинените им неимуществени вреди от бездействието на органи към сектор КАТ – Пътна полиция при ОДП на МВР – Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.06.2008 г. до окончателното й плащане.

Мотивите на съда се свеждат до два основни извода. Първият е,...