О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3070

гр. Софияя 21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№919 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Еко куриер“ ООД срещу решение №7 от 11.01.2024 г. по в. т.д.№165/2023 г. на АС В. Т. С обжалваното решение е потвърдено решение №57 от 24.04.2023 г. по т. д.№302/2022 г. на ОС Русе, с което „Е. К. ООД е осъдено да заплати на „Е. Е. ООД сумата от 60 795.78 лв., представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от завеждане на делото - 07.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 6631.83 лв. разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли да бъде разгледано направено възражение за прихващане, ако според състава на съда същото не е уточнено надлежно и следва ли да бъде допусната поискана от страната ССЕ. 2. Предвид наличие на неизяснени обстоятелства по делото и необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да назначи служебно ССЕ. 3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доказателствени искания на страните, по които не се е произнесъл първоинстанционният съд. 4. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото като инстанция по същество и по-специално относно задължението да обсъди в мотивите си всички релевантни за предмета на спора доказателства. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация „Е. Е. ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на служители на ответното дружество „Е. К. ООД, от което като пряка последица, са причинени имуществени вреди на ищеца „Е. Е. ООД. Посочил е, че ответникът е участвал като трето лице-помагач в производството по т. д.№206/2021 г. на ОС Русе, в което е установено противоправното поведение на негови служители, изразяващо се в присвояване на пари, получени по услугата „наложен платеж“ и неотчитането им на изпращача на пратките „Р. Б. ЕООД, като с влязло в сила решение е присъдена дължимата от „Е. Е. ООД на „Р. Б. ЕООД сума в общ размер 50 166.89 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до окончателното изплащане. Изложил е съображения, че на основание чл.223, ал.1 ГПК решението по т. д.№206/2021 г. на ОС Русе има установително действие в отношенията между ответника и насрещната страна „Р. Б. ЕООД, а мотивите му имат задължителна сила за ответника в отношенията му с подпомаганата страна – ищеца „Е. Е. ООД. С оглед изложеното е счел за доказани по делото противоправното поведение на служителите на ответното дружество, причинната връзка между това поведение и претърпяната от ищеца вреда в размер на сумата 50 166.89 лв., в едно с дължимите лихви и разноски – общо 60 795.78 лв., изплатена на 05.10.2022 г., поради което гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за обезщетяване на тези вреди следва да бъде ангажирана. Намерил е за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати от окръжния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неприемане на възражението за прихващане, направено от жалбоподателя-ответник и липсата на произнасяне по него. Посочил е, че ответникът не е направил валидно възражение за прихващане, което е годно да бъде разгледано в настоящото производство. Изразил е становище, че независимо от различията си с насрещния иск и естеството си на защитно средство срещу предявения иск, възражението за съдебно прихващане следва да бъде направено ясно, по такъв начин, че вземането на ответника, с което се прихваща, да бъде индивидуализирано чрез основанието за възникването му и неговия размер и това е така, тъй като с възражението за прихващане ответникът въвежда допълнителен предмет по делото, по който решението поражда сила на пресъдено нещо съгласно чл.298, ал.4 ГПК, а и понеже е правопогасяващо възражение на ответника, ищецът следва да проведе съответното оспорване и защита. Установил е от отговора на исковата молба и уточненията към нея, включително и пред въззивната инстанция, че вземането е описано като разлика между „установени нарушения, прихванати с намаление вземането по издадени от „Е. К. ООД фактури към клиента „Е. Е. ООД“ и „всичко задължения към доставчика „Е. Е. ООД по фактури“, след което в Забележка е посочено: „След извършените прихващания на задължението по фактури чрез намалението по издадените от „Е. К. ООД фактури на „Е. Е. ООД, задължението на „Е. К. ООД към „Е. Е. ООД става на практика вземане (35 410.76 лв.)“. Счел е, че неяснотата не е отстранена и с уточнението пред въззивната инстанция, доколкото не е конкретизиран начинът на формиране на вземането, предвид съдържащите се в таблицата данни за установени нарушения, прихващания с намаление и пр. При това положение е достигнал до извод, че вземането, с което ответникът цели да прихване вземането на ищеца, не може да бъде индивидуализирано, съответно – вземането за прихващане е ненадлежно заявено и като такова правилно не е било разгледано от първостепенния съд.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяването на решението си въззивният съд е обсъдил и е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Изложил е мотиви, съдържащи собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, искания, доводи и възражения на страните. Съдът се е произнесъл изрично по допустимостта на ненадлежно въведеното възражение за прихващане от ответника, който въпреки многократно дадените му възможности и от първоинстанционния и от въззивния съд, не е индивидуализирал вземането, чрез посочване на правопораждащите го юридически факти (основанието), размера и периода, като именно във връзка с липсата на индивидуализиране на претендираното от ответника вземане, е и отказът на въззивния съд да допусне изготвянето на поисканата от ответната страна съдебно счетоводна експертиза. С оглед изложеното въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с практиката на ВКС (наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), разясняваща правомощията и задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото, вкл. тези по отношение предявените възражения за прихващания, по направените от страните искания за допускане на доказателства и по обсъждане на събраните по делото доказателства.

В този смисъл по формулираните от касатора въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1400 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №7 от 11.01.2024 г. по в. т.д.№165/2023 г. на АС В. Т.

ОСЪЖДА „Е. К. ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Е. Е. ООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 1400 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.