Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на М. А.а Алексиева - Терзиева от гр. Б., подадена лично и чрез пълномощника й адв. С. Е., против решение № 1388 от 25.06.2013 г. по адм. дело № 2133 по описа за 2012 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против решение № КПК – 118 / 25.09.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Бургас.
Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 6, ал. 2, 7 и 8 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Д. на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Б., не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Бургас е решение № КПК – 118 от 25.09.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Бургас, с което е потвърден отказът на началника на отдел „КПК”, обективиран в писмо изх. № 94М / 23.08.2012 г., да завери осигурителната книжка на М. А.а Алексиева - Терзиева от гр. Б. с осигурителен доход от авторски възнаграждения, получени през периода 2006 г. – 2009 г.
С постановеното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че върху доходите от използването на авторския продукт (авторските възнаграждения) не е предвидено внасяне на осигурителни вноски и такива не се дължат. Доходите, придобити от плащания по договори за отстъпване на права за използване на авторско произведение, представляват авторски възнаграждения по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗОДФЛ отм. и не следва да се включват в осигурителния доход по чл. 6, ал. 2 от КСО. З. самоосигуряващите се лица, получили авторски и лицензионни възнаграждения по договор за използване на произведението, не посочват тези доходи в таблиците за определяне на окончателния размер на осигурителния доход от справката към ГДД при годишното изравняване. Когато нямат други доходи, окончателният размер на осигурителния им доход е равен на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен за съответната година. Съдът е обсъдил представените по делото договори, с които жалбоподателката е отстъпила права в законоустановените форми на използване на създадени от нея произведения. Представени са множество фактури – за всеки от периодите 2006 – 2009 година (лист 92 - 213), в които са описани заплатени авторски възнаграждения (напр. лист 97, 98, 100) или възнаграждения за "авторски проект" (напр. лист 104, 107 - 112). Основанието за плащане, отразено във фактурите, сочи, че жалбоподателката сама е възприела правната природа на доходите като такива от авторски и лицензионни възнаграждения, т. е. получени в резултат от предоставяне на ползването на интелектуалния продукт, а не от самото създаване на продукта (проектите).
Неоснователен е касационният довод, изложен от процесуалния представител на жалбоподателката Алексиева-Терзиева, за необоснованост и неправилност на извода на първоинстанционния административен съд, че доходите от използването на обектите на авторското право по чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) не формират осигурителен доход. Като неправилно се възприема становището, застъпено в лично подадената от самоосигуряващото се лице касационна жалба, че подлежи на осигуряване за всички получени през годината доходи, вкл. за доходите от отстъпване на авторските права на инженера.
По силата на чл. 10 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Задължителното социално осигуряване обхваща лицата, упражняващи трудова дейност, като осигурителният довод включва получените възнаграждения от трудова дейност. В този смисъл разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО предвижда, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1 Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (редакции – ДВ, бр. 21 от 2004 г., доп., бр. 15 от 2007 г.) осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ - редакции - ДВ, бр. 95 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г.), която регулира облагаемия доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, разграничава доходите им от авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, от доходите на същите лица от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Действащата до 31.12.2006 г. разпоредба на чл. 9, ал. 4 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ - отм. също третира двата вида доходи като произхождащи от различни източници: възнаграждения за лица, работещи на свободна практика (т. 1), авторски и лицензионни възнаграждения (т. 7). За доход от трудова дейност за целите на задължителното обществено осигуряване се счита възнаграждението, което лицето е получило за вложения от него труд за създаване на произведението, което е обект на авторско право, в случая по чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП (ДВ, бр. 29 от 2006 г.) - проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. Плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за научно произведение, патент, топологии на интегралните схеми, промишлен дизайн или полезен модел, план и пр., представляват "авторски и лицензионни възнаграждения" по смисъла на допълнителните разпоредби на § 1, т. 10 от ЗОДФЛ, в сила до 31.12.2006 г. и на § 1, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане, приложима по силата на препращащата разпоредба на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2007 г.
Предвид гореизложените правни съображения доходите, които самоосигуряващото се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е получило от действия по използването на създаденото от него произведение съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност, който се включва в осигурителния доход. При липса на доходи от трудова дейност за съответната година самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху осигурителен доход, който по правилото на чл. 6, ал. 8 от КСО не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход. Неотстраняването на несъответствията в годишните данъчни декларации по създадения ред с чл. 106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не може да служи като аргумент в подкрепа на становището на касационната жалбоподателка за законосъобразно определен от нея осигурителен доход и съответни осигурителни вноски. Недължимото внасяне на осигурителни вноски не ангажира осигурителния орган със задължение да завери осигурителната книжка с осигурителен доход и осигурителни вноски, определени от самоосигуряващото се лице в нарушение на КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на материалния закон и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Бургас е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1388 от 25.06.2013 г., постановено от Административен съд – Бургас по адм. дело № 2133/2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Р.П.