О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 338

София, 06.07.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

ч. гр. дело №2637/2017 година.

Производството е по чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, вх.№11221/23.6.2017 г., подадена от адв. П. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба М. А. А. Д. от [населено място], против въззивно определение №1749/25.5.2017 г. по ч. гр. д.№2557/2017 г. по описа Софийския апелативен съд, г. о., 8 състав, с което е потвърдено разпореждане от 28.3.2017 г. по гр. д.№12019/2016 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-18 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател в настоящото производство за освобождаване он внасяне на държавна такса по носрещен иск.

С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „първоинстанционният съд, за да постанови обжалваното определение, е достигнал до правния извод, че ищецът не следва да бъде освободен от процесуалното задължение за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на предявените насрещни искове под евентуалност, тъй като в представената пред СГС Декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК, макар и под страх от наказателна отговорност, е удостоверил обстоятелството, че не притежава „фирма”, но от служебно извършената справка от ТР при АВ се установява неговото участие в седем търговски дружества.

Изяснява се, че ищецът е представил като приложение към молба от 22.02.2017 г. Декларация за имуществено състояние по реда на чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, в която е удостоверил, че той и неговата...