О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3200

[населено място], 29.11.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Младенов ч. т.д. № 929/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат П. К. срещу решение № 68 от 23.02.2024г. по в. т.д.№ 734/2023г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която, като е отменено частично решение № 197 от 15.06.2023г. по т. д. № 132/2022г. на Окръжен съд - С. З. в частта за разноските, както и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 640 от 27.09.2023г., на адвоката е присъдена сума от 2 407. 43 лева адвокатско възнаграждение с ДДС по чл. 38 ЗЗД за осъщественото в първоинстанционното производство процесуално представителство на И. С. К..

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваната част е постановено в противоречие на закона. Относно присъжданото адвокатско възнаграждение е съобразима Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд (17.05.2023г.). Поради това при частичната отмяна на първоинстанционното решение неправилно е прието, че адвокатският хонорар възлиза на сумата от 2 407. 43 лева с ДДС вместо 5 233. 01 лева с ДДС.

Касаторът иска след допускане до касация и отмяна на решението в обжалваната част да бъде присъдена допълнително сума от 2 825. 58 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред първа инстанция.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните материалноправни въпроси:

1/ При проведено последно съдебно заседание след влизане в сила на измененията в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от бр. 88/04.11.2022г. на „Държавен вестник“, при действието на което е постановено решение, т. е. след влизане в сила на измененията, по коя редакция на наредбата следва да се определи адвокатското възнаграждение?

2/ Коя е меродавната дата за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от бр.88/04.11.2022г. на „Държавен вестник“, влязла в сила на 08.11.2023г.: датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, датата на последното съдебно заседание с даден ход по същество, дата на постановяване на съдебното решение или друга дата?

Във връзка с въпросите се твърди противоречие на въззивното решение с определение № 829 от 20.11.2014г. по ч. гр. д. № 6417/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

3/ При направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД, чиито размер съдът определя в съответствие с уважена/отхвърлена част на иска, трябва ли да има изрично искане и за съобразяване броя на проведените открити съдебни заседания или е достатъчно да има писмено искане за присъждане на разноски по чл. 38, ал.1, т.2 ЗЗД?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователно дружество Евроинс“ АД не е представен писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение (в обжалваната част с характер на определение), както и не се установява вероятна негова нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С решение № 197 от 15.06.2023г. по т. д. № 132/2022г. на Окръжен съд –С. З. са били уважени частично предявените от И. С. К., представлявана от адвокат П. К., срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Застрахователното дружество е било осъдено да заплати сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, и 1 755. 08 лева, обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП от 20.11.2021г., със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното изплащане. В останалата част (за сумата от 60 000 лв., частично от 80 000 лева) искът за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен. С решението на адвокат П. К. е било присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗЗД в общ размер от 2 728. 42 лева с ДДС съразмерно с уважената част от исковете. Възнаграждението е било съответно на редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата, когато е бил сключен договорът, съгласно който е било извършено безплатното процесуално представителство (29.11.2021г). Не е била приложена действалата към датата на приключване на устните състезания (17.05.2023г.) редакция на наредбата (ДВ бр.88 от 04.11.2022г.), по съображения, че се касае за разпоредби с материалноправен характер.

Искането на адвокат П. К. за изменение на решението в частта на разноските е било оставено без уважение с постановено на основание чл.248 ГПК определение № 640 от 27.09.2023г.

С решение № 68 от 23.02.2024г. по в. т.д. № 734/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, решение 197 от 15.06.2023г. по т. д.№ 132/2022г. на Окръжен съд - С. З. е било частично отменено. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ е била намалено на сумата от 40 000 лева. В останалата обжалвана част (за сума над размера от 25 000 лева) първоинстанционното решение е било потвърдено. Съответно е било намалено и присъденото в първоинстанционното производство възнаграждение за адвокат – на 2 407. 43 лева с ДДС. Първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски е било отменено частично, както е било отменено и определение № 640 от 27.09.2023г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК. Изцяло е бил споделен изводът на първоинстанционния съд, че възнаграждението на процесуалния представител по чл. 38 ЗЗД следва да бъде определено съобразно редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004г., действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, а не към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. По-конкретно по иска за обезщетение за имуществени вреди с цена 1 755. 08 лева, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от наредбата са били приети за дължими 300 лева + 7% за горницата над 1 000 лева – 352.86 лева без ДДС, а с ДДС – 423. 43 лева. По иска за обезщетение за неимуществени вреди с цена 60 000 лева, уважен до размера от 40 000 лева, съобразно чл.7, ал. 2, т. 4 от наредбата са били приети за дължими 830 лева + 3% за горницата над 10 000 лева - 2/3 от сумата 2 330 лева без ДДС, а с ДДС - от сумата 2 796 лева - т. е. 1 864 лева с ДДС. За защита в три съдебни заседания - на основание чл.7, ал.9 - за едно допълнително съдебно заседание - 100 лева без ДДС, а с ДДС - 120 лева, или общо дължими за въззивното производство 2 407. 43 лева с ДДС. Отделно на адвокат К. са били присъдени 1 908 лева, представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото процесуално представителство на И. С. К. във въззивното производство.

При тези установени обстоятелства третият формулиран от касатора материалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Това е, защото при определяне на дължимото на адвоката възнаграждение въззивният съд е съобразил броя на проведените открити съдебни заседания, независимо дали е имало или не искане на адвоката в този смисъл.

Останалите два въпроса относно приложимата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са въпроси от значение за изхода на делото, тъй като са обусловили изводите на въззивния съд. Но във връзка с въпросите не е осъществена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Посоченото от касатора определение по ч. гр. д. № 6417/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не съставлява актуална практика на ВКС. След постановяването на решението на СЕС по дело С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71) е формирана нова практика по приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно тази практика нормата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004г., но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз. Поради това тя е неприложима, включително в случая на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. При определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗЗД съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито наредбата може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 1183 от 14.03.2024г. по гр. д.№ 2605/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 1239 от 13.05.2024г. по ч. т.д. № 1555/2023г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 2948 от 12.06.2024г. по ч. гр. д. № 1567/2024г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 50045 от 02.07.2024г. по т. д. № 1758/2022г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 2198 от 08.08.2024г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 23.02.2024г. по в. т.д.№ 734/2023г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която, като е отменено частично решение № 197 от 15.06.2023г. по т. д. № 132/2022г. на Окръжен съд - С. З. в частта за разноските, както и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 640 от 27.09.2023г., на адвокат П. К. е присъдена сума от 2 407. 43 лева, адвокатско възнаграждение с ДДС по чл. 38 от ЗЗД за осъщественото в първоинстанционното производство процесуално представителство на И. С. К..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: