Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

С решение № 2107/03.08.2012г., постановено по адм. д. № 2474/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Ю. К. К. от гр. В., срещу отказ, обективиран в писмо рег.№12967/17.06.2011г. на началника на сектор „ПП” -ОД на МВР – Варна да и бъде издадено ново свидетелство за управление на МПС по заявление № 10194/20.05.2011г., поради загубена правоспособност заради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила НП. По реда на чл. 154, ал. 4 ЗДвП.

Недоволна от решението, Кръстева го обжалва в срок, релевирайки доводи за неправилност поради допуснати от решаващия съд нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че не е налице възприетото от органа основание за отказ, тъй като Кръстева не е загубила придобитата правоспособност да управлява МПС, с оглед на обстоятелството, че не са и отнети всички контролни точки. Възразява се срещу законосъобразността на акта като се твърди, че по отношение на част от наказателните постановления е изтекла погасителна давност, което обстоятелство не е взето под внимание от съда. Твърди, че е върнала свидетелството си за управление на МПС доброволно, поради изтичане на срока на неговата валидност, а не поради загубена правоспособност. Възразява и срещу това, че е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на ответника по жалбата. Счита, че такова се присъжда само в полза на ЮЛ, а административния орган не е ЮЛ. Представя писмени бележки.

Ответникът - началникът на сектор „Пътна полиция” - ОД на МВР – Варна не ангажира становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срок, но по същество...