Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление гр. [населено място], [адрес], представлявано от управителя А. А. А., подадена чрез адв. Г. Ж., срещу Решение № 14 от 03.01.2017 г., по адм. дело № 3662/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването на [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр. [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, представлявано от А. А. А. – управител, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002215005169-091-001 от 23.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с Решение № 414 от 14.03.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. С. при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 4 147 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно обстоятелството, че недвижимият имот е продаден заедно с подобренията върху него. Твърди, че продавачът [фирма] не е бил собственик на фотоволтаничните съоръжения, а собственикът им не е дал съгласие за прехвърлянето на собствеността върху тях, за цената договорена при сделката по нотариалния акт, поради което между ревизираното лице и купувача е сключена спогодба за уреждане на отношенията между страните по нотариалния акт. Освен това горепосоченото оборудване е преместваема вещ и не е част от недвижимия имот, което се установява и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ). Счита, че сделките не са целели отклонение от данъчно облагане. Иска се отмяна на...