Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 7923 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 935/ 2015 г. Административен съд София – град отменя отказ на кмета на район Панчарево – Столична община да се произнесе по заявление вх. № 9400-3740/ 09.12.2014 г., подадено от М. Д. Д., в частите относно предоставяне на копия от заповед № РД-09-129/ 1990 г. и от заповед № Рд-09-50-360/1999 г., заедно с одобрените проекти за изменение на ПУП, писмена информация за датата на влизане в сила на първата заповед, включително информация за обжалването й, ако е имало такова, както и за кръга от лицата, на които е съобщена втората заповед и начина на уведомяване и връща преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените указания, като осъжда Столична община да заплати на Д. разноски в размер на 258.50 лв. Със същия акт съдът отхвърля жалбата на М. Д. Д. в частта по т. 1 от решение № Р—ЗДОИ-19/ 22.12.2014 г. на кмета на район Панчарево – Столична община.
Решението е обжалвано от кмета на Столична община в частта, в която отказът на органа е отменен. Жалбоподателят поддържа, че решението в тази част е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като отказ не е формиран, а освен това е налице специален ред за предоставяне на исканата информация. Моли решението в тази част да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението е оспорено и от М. Д. в частта, в която жалбата му по т. 1 от решението е отхвърлена и в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че решението в тази част е незаконосъобразно, тъй като органът разполага поисканата информация, а разноските са неправилно определени с оглед изхода на спора.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Д. и за неоснователност на касационната жалба на административния орган.
Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното:
Касационните жалби са подадени в нормативно установения 14-дневен срок за оспорване и от страни, за които първоинстанционното решение в съответните части е неблагоприятно, поради което са допустими.
Разгледана по същество, касационната жалба на кмета на район Панчарево – Столична община е неоснователна:
Решението на Административен съд София – град в частта, в която е отменен отказа на кмета на район Панчарево – Столична община да се произнесе по заявление вх. № 9400-3740/ 09.12.2014 г., подадено от М. Д., като предостави копия от заповед № РД-09-129/ 1990 г. и от заповед № РД-09-50-360/1999 г., заедно с одобрените проекти за изменение на ПУП, писмена информация за датата на влизане в сила на първата заповед, включително информация за обжалването й, ако е имало такова, както и за кръга от лицата, на които е съобщена втората заповед и начина на уведомяване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените указания, е постановено в съответствие с материалния закон.
Аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че искания от Д. достъп до съдържанието на посочените по - горе заповеди, както и останалите сведения относно тези актове са информация с обществен характер, която попада в приложното поле на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ). Съображенията на съдебния състав в този смисъл са подробни и следва да бъдат споделени изцяло. При правилно тълкуване на нормативната уредба е направено и заключението, че наличието на специален ред за информиране на заявителя относно одобрените изменения на ПУП не освобождава органа от задължението да се произнесе по искането и да удовлетвори същото, независимо от това дали ще приложи специалния ред на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), ако прецени, че заявителят има качеството на заинтересована страна съгласно чл. 131 ЗУТ или общия ред на ЗДОИ с оглед обществения характер на исканите сведения. На тази база е изведен и крайният извод на административния съд, че отказът на кмета на район Панчарево - Столична община да предостави посочените по - горе сведения и данни е издаден в противоречие със закона и следва да бъде отменено, а преписката – върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основния за отмяна на съдебния акт в тази част, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Касационната жалба на М. Д. обаче е основателна.
Правилно съдът приема, че решението на административния орган по т. 1 представлява отказ да се предостави исканата информация, а именно копия от заповед № РД-09-101/ 1992 г. и от протокол № 86/1995 г. на СТУСА при ТОА Панчарево. Изводът, че този отказ е законосъобразен обаче не може да бъде споделен. Изложеното от органа съображение, че посочените документи „не се откриват в архива на район Панчарево“ не попада в нито една от хипотезите, при които ЗДОИ допуска органът да откаже предоставяне на информация, тъй като не разкрива нито една от предпоставките на чл. 37, ал. 1 от закона. Същевременно не е налице и основание да се приеме, че произнасянето на органа в тази част е по реда на чл. 33 ЗДОИ, тъй като не е посочено изрично, че органът не разполага с исканите сведения и няма данни за местонахождението им. Освен това съгласно чл. 5, ал. 5 ЗУТ именно кметът на общината следва да съхранява тази информация, т. е. исканите данни следва да се намират именно в архива на сезирания орган. Поради изложеното настоящият състав приема, че решението на административния съд в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който т. 1 от решение № Р-ЗДОИ-19/ 22.12.2014 г. на кмета на район Панчарево – Столична община да бъде отменено и преписката – върната на органа за произнасяне, като се предостави достъп до исканата информация.
Изложеното по - горе относно незаконосъобраността на административния акт и в частта по т. 1 обосновава извод за основателност на жалбата на Д. и в частта за разноските. С оглед изхода на спора разноските на страната пред първата инстанция следва да бъдат присъдени в пълен размер или Столична община следва да бъде осъдена да заплати на Д. допълнително сумата 558.50 лв. разноски по делото пред първата съдебна инстанция.
Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на Административен съд София – град в частта, в която жалбата на М. Д. е отхвърлена следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който т. 1 от решение № Р-ЗДОИ-19/ 22.12.2014 г. на кмета на район Панчарево – Столична община да бъде отменено и преписката – върната на органа за произнасяне в тази част, съобразно указанията. В останалата част съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Столична община следва да заплати на Д. сумата 605.00 лв. разноски по делото, включващи 5.00 лв. държавна такса и 600.00 лв. възнаграждение за адвокат, както и допълнително сумата 558.50 лв. разноски по делото пред първата съдебна инстанция.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7923 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 935/2015 г. на Административен съд София – град в частта, в която жалбата на М. Д. Д. е отхвърлена и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ т. 1 от решение № Р-ЗДОИ-19/ 22.12.2014 г. на кмета на район Панчарево – Столична община и връща преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част съобразно дадените указания.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7923 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 935/2015 г. на Административен съд София – град в останалата част.
ОСЪЖДА Столична община, гр. С. да заплати на М. Д. Д. допълнително сумата 558.50 (петстотин петдесет и осем лева и 50 ст.)лв. разноски по делото пред първата съдебна инстанция, както и сумата 605.00 (шестстотин и пет) лева разноски в касационното производство. Решението е окончателно.