Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /СП/ гр. К. против решение № 58/24.03.2016 г. по адм. дело № 7/2016 г. на Административен съд гр. С.З.П се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 177, ал. 2 АПК и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът неправилно е приел, че след отмяна на първоначалния административен акт и връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне не започва ново административно производство, в което следва да бъдат изследвани всички основания, включително и нововъзникналите факти във връзка с издаването на административния акт. Твърди, че сам по себе си фактът на отмяната на административния акт и връщането на преписката на административния орган, не води до загуба на дискрецията на органа да произнесе акт по свое усмотрение. По съображения в този смисъл касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – В. Н. В. от гр. К., чрез пълномощника адв. М. С., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Посочва, че влязлото в сила съдебно решение по първоначално издадената заповед, с което същата е отменена, е задължително за административния орган и той е трябвало да изпълни дадените от съда задължителни указания по приложението на материалния закон. Издавайки повторно и в противоречие със съдебния акт нов отказ, административният орган е допуснал нарушение на нормата на чл. 177, ал. 2 АПК, което съставлява основание за прогласяване нищожността на акта.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка...