Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Администротивнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от административния ръководител на Софийски градски съд, срещу решение № 157 от 09.01.2017г., постановено по адм. дело № 4828/2016г. по описа на Върховен административен съд, VІ-то отделение, тричленен състав, с което е отхвърлено оспорването на касационния жалбоподател, срещу решение по т. 5 от Протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 31.03.2016г., с което не е наложено наказание на съдия К. И. И. – П., за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). Решението се счита неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона, настоява се за отмяната му, като се постанови друго, по съществото на спора, с което да се уважи първоналната жалба и се отмени решението на ВСС.
В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от Г. К., надлежно упълномощен, по изложените в нея съображения.
Ответната страна - Съдийска колегия при Висш съдебен съвет, чрез пълномощник Д. З., оспорва касационната жалба, настоява решението на ВАС, тричленен състав, да бъде оставено в сила, по съображенията, изложени в депозирания писмен отговор по жалбата.
Ответната страна - К. И. И. – П., редовно призована, не се явява и представлява. В становището си по касационната жалба акцентува, че същата не конкретизира твърдения за нарушаване на процесуалните правила при постановяването на оспорения съдебен акт, нито такива за неговата необоснованост. Посочва и, че между страните не е имало спор по фактическата обстановка, но в касационната жалба тя е обсъждана непълно, а оттам и твърденията на жалбоподателя за неправилно прилагане на материлно-правните норми са неправилни. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна - вносител на предложението за налагане на наказание, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима.
Разгледана по същесто, същата е частично основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № К – 532/01.07.2013 г. на административния ръководител на Софийския апелативен съд (САпС), считано от 03.07.2013 г., съдия К. И. – П. е била командирована в Софийски градски съд (СГС). Командироването й е било прекратено със заповед № А – 581/03.07.2015 г. на и. ф. административен ръководител на САпС, поради отпадане нуждата от командироване, считано от 10.07.2015г., връчена на магистрата на 06.07.2015г. В нея органът по командироването е възложил на П. да довърши обявените за решаване търговски и частни граждански дела в СГС.
По приключилите и обявени за решаване, в периода 28.04.2015 г. - 23.06.2015 г., 13 бр. дела, на 07.07.2015 г., съдия П. е постановила определения за отмяна хода на устните състезания и е насрочила разглеждането им в открити съдебни заседания за първите дати на съдебния състав през месец септември 2015 г. В определенията е изложила мотиви, че поради прекратяване на командироването, считано от 10.07.2015 г., не й е възможно да разгледа всички дела до изтичането на посочения срок. Позовала се е на големия обем на съдебните дела, натовареността й за оставащите дни от командироването с дежурство по молби по чл. 536 ГПК, на противоречие на определения срок с приетите от съдиите от СГС критерии за командироване, в които е било прието, че при прекратяване на командироване, следва да се даде едномесечен срок за довършване на делата.
На следващия ден делата са били върнати от съдията, в деловодството на ТО на СГС. Върнати са били също и пет търговски дела, с неизготвени в закрито заседание съдебни актове, образувани в периода 19.05.2015 г.- 12.06.2015 г., както и 18 частни дела, без постановени актове, разпределени на съдия П. в периода 01.04.2015 г. – 26.06.2015 г., без изготвен акт, указващ причината за връщането им.
Със заповед № 325/10.07.2015 г. на председателя на Софийския районен съд и на основание подадена молба от 10.07.2015 г., на съдия П. е било разрешено ползването на полагаемия се отпуск за отглеждане на дете, считано от 13.07.2015 г. до 01.03.2016 г., включително.
На 28.07.2015 г. председателят на Софийски градски съд, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е внесъл предложение за налагане на наказание на съдия К. И., за извършено от нея нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСВ - с оглед съзнателен и немотивиран от обективни причини отказ за изпълнение на служебни задължения, довел до забавяне производството по разглеждане на делата и уронване престижа на съдебната власт.
По образуваното дисциплинарно производство № 26/2015 г., е бил избран чрез жребий дисциплинарен състав, предложил на Висшия съдебен съвет да не налага дисциплинарно наказание по внесеното предложение. Решението е подписано с особено мнение от член на дисциплинарния състав, изразил съгласие по отношение на крайния извод за липса на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, но е изложил различни от мнозинството на дисциплинарния състав правни съображения, а по отношение състава на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ е направил изводи, че за изброените 18 броя търговски дела и 18 броя частни граждански дела, поради действията и бездействията на съдия П., се е достигнало до неоправдано забавяне на производствата и на същата следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – „порицание”.
Висшият съдебен съвет е провел разисквания и е приел решение - по т. 5 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 31.03.2016 г., с което, с 13 гласа - „за”, 7 - „против” и 2 - „въздържали се”, не е наложено наказание на съдия К. П., за извършено нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСВ, по внесеното от председателя на СГС предложение.
Така постановеното от ВСС решение, тричленният състав на ВАС е преценил като законосъобразно, като взето в предвидената форма и от компетентен орган, в рамките на разписаните му правомощия, при необходимия кворум и изискуемо мнозинство, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите материални норми и целта на закона. Посочил е, че действащият ЗСВ не разполага с легално определение на понятието „неоправдано забавяне”, такова не са дали нито ВСС, нито вносителят, факти в тази насока не са изяснявани в дисциплинарното производство, което сочи на несъставомерност на претендираното нарушение, защото действието или бездействието на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, следва да бъдат в кумулативна даденост с „неоправданото забавяне” на производството. Приел е, че правилно членовете на Висшия съдебен съвет са дебатирали въпроса, че в случая е налице неизпълнение на заповедта, с която е прекратено командироването на магистрата и му е било възложено да довърши обявените за решаване търговски и частни граждански дела в СГС и са достигнали до обоснования извод за обективна невъзможност за нейното изпълнение. Отчетена е конкуренция на множество актове на ръководители на звена от съдебната система, които взаимно изключват своето действие. И.ф. административен ръководител на Софийския апелативен съд е издал заповед за прекратяване на командироването на магистрата, като е предвидил 7 дни за довършване на висящите към него момент и ненаписани 36 дела, в условията на дежурство по искания по чл. 536 ГПК, без предварително уведомяване на съдията, без яснота за нейното семейно положение, без яснота за бъдещия необходим достъп до деловодната система на СГС, Търговския регистър и работното място. Върнатите частни граждански дела са били преразпределени от председателя на СГС със заповед № 2471/29.07.2015 г. на други съдии, а съдия П. е излязла в полагащия се по чл. 164, ал. 1 от КТ отпуск за отглеждане на дете, съгласно заповед № 325/10.07.2015 г. на административния ръководител на СРС. При това многообразие в администрирането на правоотношението с привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, тричленният състав на ВАС е направил крайния си извод, че конкретният поведенчески акт по отмяна хода на устните състезания и насрочване на описаните търговски дела безспорно е препятствал по-бързото финализиране на съответната процедура, довел е до забавяне на изброените дела, но това забавяне не е било неоправдано. При тези мотиви, съставът е отхвърлил оспорването на Административния ръководител на Софийски градски съд срещу решението на ВСС, взето по т. 5 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 31.03.2016г.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд споделя изложеното в мотивите на касираното решение по отношение на липсата на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, тъй като от действията на съдия П. не се установява да е уронен престижът на съдебната власт. Същото се преценява неправилно, по отношение на приета законосъобразност на решението на ВСС, за несъставомерност на действията на магистрата по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. Различията се пораждат от интерпретацията на горепосочените несъмнено установени факти.
Заповедта за прекратяване на командироването, издадена по постъпило искане от председателя на СГС, не е и не може да бъде предмет на настоящия съдебен контрол, нито като предпоставки, нито като основание, тя е издадена в рамките на правомощията на органа по командироването. Точният й прочит налага извода, че в нея не е посочен срок за приключването на делата и в този смисъл неточно в решението е прието, че е предвиден срок от " 7 дни за довършване на висящите към него момент и ненаписани 36 дела, в условията на дежурство по искания по чл. 536 ГПК...". Това тълкуване поражда и погрешните правни изводи. Заповедта за прекратяване на командироването води до възстановяване на статута на магистрата отпреди командироването му и е повод за изключване от разпределение на дела в СГС, но датата 10.07.2015г., от която поражда последиците си, не е относима към изрично въведеното задължение за приключване на разпределените и обявени за решаване производства, в което липсва визиран срок. Доводът, че този срок трябва да е месечен, е свързан с позоваването на Правила и критерии за откомандироване, които не са утвърдени, не обвързват органа по командироването, приети са само препоръчителни такива, на проведена на 20.05.2015г. среща на работна група от съдии от СГС, избрани от колегите си да изработят критерии за командироване и механизъм за тяхното прилагане.
Доводите на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, в подкрепа на тезата за обективна невъзможност за изпълнение на указаното в заповедта, възприети в решението, касаят въпроси с организационен характер. По делото липсват данни да се предприети каквито и да било действия от страна на ръководството на СГС, по препятстване на възможността съдия П. да приключи делата си, декларирано е и в представеното становище от 24.11.2015г. (л. 127) пред дисциплинарния състав на ВСС. Няма данни съдия П. да е търсила съдействие да не се дезактивира паролата й за достъп до деловодната система на СГС, да се освободи от дежурство, да й се осигури работното място, или достатъчно време с достъп от съда, до данните в АВп, ТР и пр. Сама излага в становището си, че не е знаела, че на нейното място няма веднага да бъде назначен друг съдия, както и е предложила споразумение, с изразена готовност да изготви съдебните актове по върнатите дела, но на много по-късен етап и след образуването на дисциплинарното производство. Обратното, фактът, че още на следващия ден след връчването на заповедта, са постановени 13-те определения с идентични мотиви, с които са отменени определенията за даване ход на устните състезания и делата са насрочени за м. септември, говори красноречиво за намерението на съдия П. да не изпълни разпореждането в заповедта.
Вярно е, че отмяната на даден ход по същество е процесуално действие на съдията-докладчик, което той извършва по своя субективна преценка, но в случая тази възможност се тълкува некоректно, не в точния й смисъл. Правният способ по отмяна на хода по същество е предвиден от законодателя с цел постановяване на съобразен със закона съдебен акт - при констатация за недостатъчно събрани доказателства, по прието като основателно искане на страна в производството, за да се избегне процесуално нарушение, свървано с движението на процеса, което би било евентуално основание за отмяна на крайния съдебен акт и пр. Мотивите, изложени от съдия П. в обсъжданите определения, нямат нищо общо с движението на процеса по тези дела, (те са обосновани с факта на откомандироването, натовареност със задължения и кратък срок, който, както вече се подчерта, не е определен със заповедта), резултат са на собственото й поведение, при презумирана от самата нея невъзможност и в нарушение на задълженията й като съдия, защото с факта на прекратяване на работата й в СГС, съдия П. не е загубила това си качество.
С оглед обсъденото дотук, настоящият съдебен състав счита, че в нарушение на материалния закон, в оспореното решение е приета обективна невъзможност магистратът да изпълни разпореденото със заповед № А-581/03.07.2015г. приключване на делата в СГС. Безспорно е, че описаните действия по връщането на делата, са довели до забавяне на производствата по тях - това е констатирано и от тричленния състав на този съд. Това забавяне не е неоправдано, при задължението за всеки съдия да изготви актовете по разпределените му на случаен принцип дела в месечния законов срок, или в наложилия се разумен такъв. След като обявени за решаване производства в периода 28.04.2015 г. - 23.06.2015 г., са отсрочени по описания начин за след съдебната ваканция, а останалите са върнати без постановени съдебни актове, следва да се отчете съставомерност за нарушение по т. 2 от ал. 4 на чл. 307 ЗСВ, в съответната му редакция. Вярно е, че продължителността на това забавяне не може да бъде конкретно определена, тъй като делата са възложени на други съдии, които тепърва е следвало да ги проучват и е възможно вътрешното им убеждение по тях да не съвпадне с изграденото у съдия П., но и поведението й не е неукоримо и оправдано. Не е съществувала опасност и за валидността на актовете, (ако ги беше постановила), какъвто довод също е разискван в хода на дисциплинарното производство. По аргумент от т. р. № 1 от 10.02.2012г. ОСГКТК на ВКС по т. д. 1/2011г., което макар и постановено при обсъждане на други хипотези, визира като основание преместването в друг съд и приема естеството на причините за неподписване на съдебно решение (обективни или от правно естество) за ирелевантни, както и, че съдебно решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. Същият извод се налага и по отношение на разрешения на съдия П. отпуск за отглеждане на дете, от възможността за който тя не се е възползвала за времето си в СГС по лична преценка, а заповед № 325/10.07.2015 г. на административния ръководител на СРС неправилно е отчетена в решението на тричленния състав на ВАС като един от "множеството" актове на ръководители на звена от съдебната система, които "взаимно изключват" своето действие. Фактът, също отчетен в решението, че на 29.07.2015г. делата са били преразпределени на други съдии, меко казано, е неприемливо да бъде квалифициран като водещ до невъзможност за приключването им - той е породен от действията на съдията и резултатът е, че разпределените на случаен принцип дела на доклад на съдия П., са възложени на колегите й.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че решението, в посочената му част, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това се отмени и решението на ВСС, с което е отклонено внесеното предложение за ангажиране дисциплинарната отговорност на съдия П. по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. С действията си по възобновяване висящността на производствата и връщането на 36 бр. дела без постановени актове, тя е осъществила състава на дисциплинарното нарушение по посочения законов текст, за което следва да й се наложи наказание, като естествено при новото произнасяне по предложението, се вземат предвид смекчаващите за съдията обстоятелства. Последното е в правомощията на дисциплинарнонаказващия орган, на който следва да се върне делото като преписка и този извод не е в противоречие с приетото решение на ОС на колегиите на ВАС по т. д. №7/2016г., тъй като в случая ВСС не е наложил наказание.
Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, РЕШИ: