Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане, подадено от П. Н. И. от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 2228 от 17.02.2014 г. по адм. д. № 6334 / 2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила решение № 31 от 27.03.2013 г. по а. д. № 262 / 2012 г. на Административен съд – Русе.
О. Д на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - [населено място] е оспорил искането в писмено възражение.
Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК.
За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното:
С решение № 2228 от 17.02.2014 г. по адм. д. № 6334 / 2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е оставено в сила решение № 31 от 27.03.2013 г. по адм. д. № 262 / 2012 г. на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата на П. Н. И. от [населено място] против заповед рег. № з-3185 / 23.07.2012 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на жалбоподателя И. и за прекратяване на служебното му правоотношение като полицейски служител, младши автоконтрольор І степен, в група ОДПКПД на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - [населено място]. Прието е, че на 27.08.2011 г. полицейският служител е извършил тежки дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. , състоящи се в използване на служебно положение за лична облага (при извършване на контролна дейност е приел 100 лв., които не му се следват, от водач на лек автомобил Мерцедес). Деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. Разрешаването на въпроса за носене на наказателна отговорност по образуваното досъдебно производство № 20-П/2011 г. на СГП не преюдицира реализирането на дисциплинарната отговорност срещу същия служител.
По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото.
Към искането за отмяна са приложени документи, които не са съществували по време на висящността на съдебното производство. Представено е разпореждане от 01.12.2016 г. по н. о.х. д. № 610 / 2016 г. на Русенския окръжен съд, потвърдено с определение № 7 от 30.01.2017 г. по ВЧНД № 49 / 2017 г. на Великотърновския апелативен съд, за прекратяване на наказателното производство по отношение на П. Н. И. като недопустимо на основание чл. 369, ал. 4 от НПК – делото не е било внесено от прокурора за разглеждане в съда в срока по ал. 3; срокът е изтекъл на 11.06.2015 г., а обвинителният акт е бил внесен на 18.11.2016 г.
Представеното доказателство не установява ново обстоятелство, което е от значение за изхода на спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Обстоятелствата във връзка с извършените от полицейския служител действия, квалифицирани като тежки дисциплинарни нарушения, са установени в хода на съдебноадминистративното производство чрез събиране на надлежни и допустими доказателства. В разпореждането за прекратяване на наказателното производство не са установени нови обстоятелства, относими към извършеното от служителя действие на 27.08.2011 г., послужило като предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност на основание ЗМВР отм. и ППЗМВР отм. , С чл. 224, ал. 3 от ЗМВР отм. изрично е предвидено, че дисциплинарната отговорност се носи независимо от основанията за търсене на друг вид отговорност, вкл. наказателната отговорност.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което предвид обема на извършените процесуални действия за защита по делото се определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.), във вр. с чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на П. Н. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 2228 от 17.02.2014 г. по адм. дело № 6334 / 2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и на оставеното с него в сила решение № 31 от 27.03.2013 г. по адм. дело № 262 / 2012 г. на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА П. Н. И. от [населено място] да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.