Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [адрес], представлявано от юрк. Т., против решение №3534/25.05.2016г., постановено по адм. дело №423/2016г., по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) №291/03.09.2015г., издаден от старши инспектор в „Общински приходи“, отдел „С.-Т.“, към Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което да бъде отменен процесния АУЗД, както и връщане на сумата от 2852, 08лв. – недължимо платени и събрани суми за данъци от 01.01.2010г. – 12.06.2015г. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, чрез адв. П. от САК, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на [фирма], срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №291/03.09.2015г., издаден от орган по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община. За да постанови обективирания в атакуваното решение резултат, първоинстанционният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорения АУЗД, с който за периода от 01.01.2010г. до 12.06.2015г. в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху превозните средства (ДПС) в общ размер на 2852, 08лв., за притежавания от него лек автомобил марка "МЕРЦЕДЕС", модел "С350", рег. номер [рег. номер на МПС]. От фактическа страна по делото е установено, че процесното МПС е регистрирано в КАТ като собствено на дружеството на 28.02.2006г., регистрацията му е прекратена по искане на жалбоподателя на 12.06.2015г. на основание – кражба на автомобила, а създадената данъчна партида е закрита след подаване на съответна декларация на 17.06.2015г. в приходната администрация и представяне на изискуемите документи, удостоверяващи дерегистрирането и снемането от отчет на автомобила. Констатирано е, че обхванатите в предмета на АУЗД публични задължения до датата на прекратяване на регистрацията на МПС са надлежно заплатени.

Въз основа на събраните доказателства съдът е преценил, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата формата и при спазване на процесуалните правила. Материалната му законосъобразност е обосновал с отсъствие на предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от определеното в АУЗД данъчно задължение, респ. – за връщане на платените суми. Съдът е приел, че по силата на чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, съответно задълженията в атакувания акт са правомерно установени по основание, период и размер. Решението е неправилно.

В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Спорът по делото се свежда до въпроса за дължимостта на установения от органа по приходите ДПС за времето от 01.01.2010г. – 12.06.2015г. в контекста на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г.). За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. Нормата е приложима към месец юли 2009г. – датата, на която лек автомобил марка "МЕРЦЕДЕС", модел „С350” с ДК [рег. номер на МПС] е обявен за издирване. Собственикът на откраднато или унищожено МПС има право на възстановяване на платените местни данъци от месеца на настъпване на събитието до края на годината, т. е. задълженията на това лице не са обвързани с прекратяването на регистрацията на превозното средство. Съгласно предложение второ на чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ (в сила до 31.12.2009 г.), при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. Партидата на жалбоподателя е закрита след представена декларация от 17.06.2015г. по чл. 54 ЗМДТ за притежават лек автомобил, поради кражбата му. Административният орган приема, че регистрацията на автомобила е прекратена на 12.06.2015г., съгласно представения регистрационен талон с отметка “прекратена регистрация – откраднато“. При представянето на документ удостоверяващ факта на извършване на кражба, следва да се приложи нормата на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ отм. и облагането с данък върху превозните средства да се преустанови от месеца, следващ събитието. Единствено при липса на доказателства, удостоверяващи кражбата на МПС, по отношение преустановяването на данъчното облагане би била приложима нормата на предложение първо на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в сила от 1.01.2010 г.), съгласно която за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Облагането с данък върху превозното средство за лек автомобил марка "МЕРЦЕДЕС", модел „С350” с ДК [рег. номер на МПС], следва да се преустанови от месец август 2009г., а платените след тази дата местни данъци подлежат на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК.

По изложените съображения, налице е визираното в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, поради което решението следва да бъде отменено, като се отмени и оспореният АУЗД. При този краен извод в полза на [фирма] съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдена сумата от 934, 30 /деветстотин тридесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции, от които - 50 /петдесет/лева - внесена държавна такса за подаване на жалба пред АССГ, 429.65 /четиристотин двадесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 25 /двадесет и пет/лева – платена държавна такса за подаване на касационна жалба пред ВАС и сумата от 429.65 /четиристотин двадесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3534/25.05.2016г., постановено по адм. дело №423/2016г., по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №291/03.09.2015г., издаден от старши инспектор в „Общински приходи“, отдел „С.-Т.“, към Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община., с който за периода от 01.01.2010г. до 12.06.2015г. в тежест на [фирма], са установени задължения за данък върху превозните средства в общ размер на 2852, 08/две хиляди осемстотин петдесет и два лева и осем стотинки/, за притежавания от него лек автомобил марка "МЕРЦЕДЕС", модел "С350", с ДК [рег. номер на МПС],

ОСЪЖДА Столична община да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [адрес], направените по делото разноски в размер на 934, 30/деветстотин тридесет и четири лева и тридесет стотинки/. Решението е окончателно.