Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба подадена от началник отдел „Местни данъци и такси” при община Н. против решение № 451 от 14.03.2016 г. постановено по адм. дело № 786 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Бургас, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-929 от 28.11.2014 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при община Н., потвърден с решение № 1 от 19.01.2015 г. на началник-отдел „МДТ” в община Н., за горницата над 2 235, 87 лв. главница и 1 230, 90 лв. лихва за такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г.

Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не дължи заплащането на ТБО в компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като в близост до процесния имот няма обществени територии, нуждаещи се от почистване. Сочи, че е възможно точно до имота на [фирма] тази услуга да не е извършвана, но почистване на териториите за обществено ползване е извършвано на територията на [населено място], през която се преминава, за да се достигне до имота на жалбоподателя. Таксата се дължи за почистване на териториите за обществено ползване в населеното място, а не само за териториите до имота на жалбоподателя. В съдебното производство за доказване на реалното предоставяне на услугата са представени множество писмени доказателства – трудови договори, длъжностни характеристики, длъжностно разписание, както и за материалната обезпеченост на извършваната услуга – МПС и друго оборудване. Предвид изложеното прави искане решението, в обжалваната от него част, да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на присъдените с решението...