Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. П. против решение № 2658 от 30.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1794/2015 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответницата – К. Т. Н., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. П. отменя заповед № 317з-2469/17.09.2014 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която е възложено на К. Т. Н., старши разследващ полицай в РУ на ОДМВР към отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР, с местослужене в отдел „Икономическа полиция” да изпълнява функционалните задължения на старши разследващ полицай в РУ на ОДМВР към същите отдел и дирекция във 02 РУ „Полиция” – Пловдив, считано от датата на издаване на заповедта.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. В същата не са посочени нито действителното правно основание за издаването...