Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 4760 от 06.07.2016 г., постановено по адм. д. № 8523/2015 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на М. Г. В. против решение № 2153-21-8/04.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № [номер]/37/12.05.2015 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-град, като неоснователна.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от М. Г. В., чрез адв. С., с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде уважена.
Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – София-град, не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба по същество за неоснователна.
Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.
Предмет на съдебното производство пред Административен съд – София-град (АССГ) е решение № 2153-21-8 от 04.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение жалба вх. № ЖП-569/09.06.2015 г., предявена от М. Г. В. срещу разпореждане № [номер]/37 от 12.05.20145 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-град, съдържащо отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на М. Г. В., тъй като лицето не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Според административния орган към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия В. има навършени 57 г. 08 м. и 01 дни, но няма 15 години осигурителен стаж от II категория, признати са 02 г. 11 м. и 00 дни.
В мотивите на съдебното решение, съдът се е позовал на констативно-съобразителната част на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в първоинстанционното производство и е възприел аргументите на административния орган за частта на спорните позиции, касаеща положения от В. труд в [фирма] на длъжността „специалист заварчик“. Спорното по настоящото дело е – дали положеният труд на тази длъжност и на длъжността „ел. заварчик“ за периода от 28.06.1994 г. до 01.0.2012 г. трябва да се зачете за II категория, както е възприел съдът за периода до 2000 г. или е от втора категория по отношения на целия посочен период.
За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е стигнал до правилния извод за издаване на оспорените административни актове при спазване на материалния закон. Дори при положение, че спорният трудов стаж на длъжността „специалист заварчик“ бъде зачетен от втора категория, общата му продължителност е по-малко от 15 години – 05 г. 06 м. и 03 д., което при превръщането на осигурителният стаж от II категория към III категория по реда на чл. 104, ал. 2 и ал. 9 от КСО, отново не изпълнява условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100.
Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни.
Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) създава право на пенсия до 31 декември 2015 г. включително за мъжете, които отговарят на три кумулативно предвидени условия: да са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; да са навършили 52 години и 8 месеца при първа категория труд или 57 години и 8 месеца при втора категория труд; да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100.
Към 30.01.2015 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст – жалбоподателят е имал сбор от осигурителен стаж и възраст 94 г. 11 м. и 24 дни (в случай, че стажът му в периода от 28.06.1994 г. до 01.02.1997 г. на длъжността „специалист – заварчик“ се признае за II категория“). Според съдебно-счетоводната експертиза, в случай, че посоченият стаж на длъжността „специалист – заварчик“ се признае като такъв от втора категория, а не, както го е приел административният орган от III категория, то в такъв случай В. ще има зачетен трудов стаж от втора категория – 05 г. 06 м. и 03 дни (общо 37 г. 03 м. и 24 дни след приравняване към трета категория).
Спорът между страните е относно категорията на труда, положен на длъжност „специалист заварчик“ от 28.06.1994 г. до 01.02.1997 г. и на длъжността „ел. заварчик“ в периода от 02.02.1997 г. до 01.09.2012 г. в [фирма], [населено място].
Както бе посочено и по-горе според заключението на съдебно-счетоводната експертиза при положения, че целият спорен осигурителен стаж и на двете длъжности до 31.12.1999 г. бъде зачетен от втора категория, общият сбор от възрастта на лицето към 30.01.2015 г. и приравненият към трета категория осигурителен стаж с продължителност 37 г. 03 м. и 24 дни ще възлезе на 94 г. 11 м. и 24 дни при изискуем от закона сбор 100. Освен това липсва и предпоставката за положен труд от II категория от 15 години трудов стаж, тъй като в случай, че трудът на длъжността „специалист – заварчик“ се признае за такъв от втора категория, то този трудов стаж възлиза на 05 г. 06 м. и 03 дни.
Във връзка с възраженията на касатора относно осигурителния стаж в [фирма], [населено място] на длъжността „ел. заварчик“ след 01.01.2000 г. следва да се отбележи, че длъжността, изпълнявана от него, а именно „ел. заварчик“ е от трета категория при липса на нормативно основание по Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за зачитането й от втора категория труд.
Относно доводите на касатора, че процесният труд следва да бъде категоризиран, като такъв по чл. 2, т. 12 от НКТП по отношение на периода след 2000 г. следва да се отбележи, че изискването на законодателя е, трудът да е положен в йонизираща среда. Както бе посочено, по-горе за осигурителния стаж, положен след 01.01.2000 г. се прилагат разпоредбите на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Съгласно чл. 2, точка 12 от НКТП от втора категория е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6 (работещите в атомна електроцентрала, които са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур или извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво; дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала).
С. У № 23-34-1 от 11.07.2005 г. на НОИ, лица, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения са лицата назначени и работещи в среда на йонизиращи лъчения, които имат повече от 70 точки по елемент "йонизиращи лъчения", съгласно картата си за комплексна оценка на условията на труд или лицата, които работят с апаратура с източник на йонизиращи лъчения в звено, производство или на самостоятелна длъжност, на които основната работа е свързана с изискванията или дейностите по чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП.
В настоящия случай липсват данни и не може да се приеме, че жалбоподателят е бил подложен на йонизиращи лъчения при условия на трудовата среда, идентични с тези на постоянно работещитев йонизираща среда. Такива изводи не могат да се направят от доказателствата по делото, още повече, че в длъжностната характеристика, представена, както пред настоящата инстанция, така и пред първоинстанционния съд, изобщо няма данни за изпълнение на дейността при такава среда.
Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4760 от 06.07.2016 г. по адм. д. № 8523/2015 г. на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.