Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 42 от 14.05.2016 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно във връзка с ал. 1 от АПК по административно дело № 49/2016 г., Административен съд – Габрово е отхвърлил оспорването по жалба вх. № СДА–01–535 от 23.03.2016 г. на С. П. О. от гр. [населено място], на заповед № 420140/10.03.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане), като немотивирано и недоказано.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от С. П. О. от гр. [населено място], като се иска отмяната на решението на Административен съд – Габрово, а заповед № 420140/10.03.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово също да бъде отменена, с която е отказано отпускане на еднократна парична помощ за инцидентни нужди. Твърди, че такава е следвало да му бъде отпусната, защото е имал наводнение в спалните помещения на дoма си и същевременно се намира в тежко финансово положение.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Габрово е заповед № 420140/10.03.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово, потвърдена с решение № РД 08-0035/21.03.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Габрово, с която на С. П. О. от гр. Г. е отказана еднократна парична помощ за инцидентни нужди по реда на чл. 16 от ПППЗСП, тъй като не е налице инцидентно възникнала потребност.
В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено, че жалбоподателят О. е подал молба–декларация вх. № 420140 от 26.02.2016 г. до Директора на ДСП – Габрово за отпускане на еднократна помощ „поради тежко финансово положение, прехрана и др....”. Същият е инвалид със 100 % нетрудоспособност, който факт е признат от административните органи и не се нуждае от установяване. Сам е заявил, че получава пенсия, обитава притежавано от него собствено жилище и е собственик на МПС. Същевременно О. е бил на болнично лечение за периода от 12.02.2016 г. до 18.02.2016 г. в СБАЛББ – Габрово с диагноза - ХОББ. Няма обаче данни лицето да е заплащало за престоя и лечението си с лични средства или в тази връзка да са възникнали за него финансови задължения. Административен съд – Габрово е констатирал, че в приложената по делото епикриза изрично е отразено, че О. е приет и лекуван по клинична пътека – КП № 099, както и че същият има право на „безплатни контролни прегледи” след изписването си от болницата, което означава, че лечението е било заплатено от Здравната каса, тъй като същият като пенсионер е здравноосигурен на основание чл. 33, чл. 34, чл. 40, т. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ).
О. е бил посетен в дома си от служители на ДСП – Габрово на 26.02.2016 г., като за резултатите от това посещение е съставен протокол, подписан от присъстващите, както и социален доклад. Протоколът и докладът са официални документи, съставени от длъжностни лица при и по повод изпълнение на служебните им задължения в определената от закона форма, поради което те имат доказателствена сила съобразно това си качество, както и поради факта, че не са били оспорени от страна по делото. Според протокола О. е споделил за наличие на дългогодишни свои финансови и здравословни проблеми, както и за лошото състояние на жилището си. Апартаментът му не е бил ремонтиран с години, което било причината за лошото му състояние в момента на огледа. В тази връзка на жалбоподателя е била оказвана вече помощ чрез отпускане на еднократна такава през 2015 г. Първоинстанционният съд служебно е установил, че по този повод е било водено административно дело № 28 от 2016 г. по описа на същия съд, решението по което е публикувано в официалния сайт на институцията. По отношение на проведеното болнично лечение О. не е представил разходооправдателен документ, от който да е видно, че то му е коствало лични средства. Комисията е направила извода, че в случая не е налице събитие с инцидентен характер, което да наложи отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Съдът правилно е преценил, че протоколът е част от административната преписка и съдържащите се в него фактически и правни мотиви са част от мотивите на оспорения пред съда индивидуален административен акт.
Както правилно е отразено в мотивите на проверяваното решение, в социалния доклад също има подробно изложена информация относно причината за постановения отказ, която отговаря на изнесените мотиви в потвърдителното решение на директора на РДСП – Габрово. За съдържащите се в него мотиви, фактически описания и изводи се отнася същото, което първоинстанционният съд е приел и за протокола – те са част от административния акт.
Трябва да се отбележи и, че понеже съдът е отчел, че от жалбата, приложенията към нея и преписката не става ясно по какви причини и на какво основание О. иска отпускане точно на еднократна помощ, със свое определение № 182 от 25.03.2016 г. му е указал, че в негова тежест е да докаже, че по отношение на него са налице условия за изплащане на исканата социална помощ. Въпреки, че е получил указанията като част от съдържанието на съобщения му с призовката съдебен акт, той не е осъществил действия по установяването на тези обстоятелства.
Коректно е преценено от решаващия съдебен състав от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗСП българските граждани са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности. Отпускането на социална помощ се прави по отношение на нуждаещи се лица, но на конкретно основание, регламентирано в българското законодателство. За да се отпусне такава, специализираните органи следва да установяват наличието на конкретна необходимост и реализация на хипотезата на нормативна разпоредба, предвиждаща отпускането на конкретен вид социална помощ. Общото твърдение за необходимост от подпомагане не може да бъде основание за разходване на средства от бюджета в полза на когото и да било. Необходимостта следва да е установена по несъмнен начин и да съответства на предвидените основания по закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни. Няма спор, че жалбоподателят е кандидатствал за отпускане на еднократна помощ. Според ал. 4 на разпоредбата условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилник за прилагане на този закон, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика или при преценка за основателността на искането следва да се вземе предвид именно ППЗСП, посочен от ответната страна в процесния акт при визиране на правното основание за издаването му. Общото право на еднократна помощ е регламентирано в разпоредбата на чл. 16 от ППЗСП, според която за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно, като еднократната помощ до петкратния размер на гарантирания минимален доход се определя със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице. Административен съд – Габрово е установил, че при подаването на заявлението си О. е имал предвид именно тази разпоредба и това основание, тъй като не сочи други специални основания за получаване на друга по вид социална помощ, като издаване на лична карта, лечение в чужбина, безплатно пътуване и др. Следователно за да претендира, че има правата по чл. 16 от правилника, правилно съдът е възприел, че жалбоподателят следва да докаже, че по отношение на него са възникнали инцидентно здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности.
Първоинстанционният съд е възприел обосновано становището на ответната страна, че заявителят не е доказал наличието на такива предпоставки, поради което и правилно му е отказано отпускането на еднократна социална помощ. Здравословното и финансовото му състояние не са влошени „инцидентно”, те съставляват едно продължително състояние, поради наличието на което той получава пенсия и допълнителни плащания на основание ППЗИХУ. При наличието на постоянна необходимост от подпомагане и липса на обективна възможност да задоволи тази си потребност с лични доходи и имущество, той е могъл да кандидатства за месечна социална помощ, но заявлението му не е подадено за отпускане на такава. Хипотезата на тази специална разпоредба не касае случая на О., а възникването на инцидентна (случайна, непредвидена, внезапна, неочаквана, ненадейна) потребност, която се характеризира с еднократен, случаен, непредвиден характер. Жалбоподателят не е доказал наличие на нова потребност, различна от наличната до момента такава, свързана със здравословното му състояние и ниските му доходи, за които той вече получава бюджетни плащания. Съдът вярно е преценил, че не се установява и настъпването на случайно внезапно непредвидено събитие, което би могло да доведе и е довело до такава нужда. Необходимостта от средства за лични нужди като прехрана, лечение, закупуване на лекарства и домашен ремонт, няма инцидентен характер. Наличието на еднократност и инцидентност, т. е. непредвидимост на жизненоважните потребности, е определящо изискване при отпускане на еднократната помощ, наред с останалите кумулативно дадени предпоставки. Именно това не е конкретизирал и доказал жалбоподателят пред административните органи и пред първоинстанционния съд, претендирайки за въпросната помощ за подпомагане.
Изложеното по-горе обуславя правилността на преценката на Административен съд - Габрово, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, съдържа всички необходими реквизити, включително фактически и правни основания за издаването си. При издаването й е спазена процедурата, предвидена в правните норми, като административният орган е проверил наличието на релевантни към подаденото заявление факти, организирал е проучване на място, съставил е протокол от него и е основал изводите си на изготвен и приложен към преписката социален доклад. Установените от него факти не са оспорени от жалбоподателя. Отказът на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово е законосъобразен, тъй като заявителят не е доказал наличието на основания за отпускането на исканата от него помощ. Обсъжданата заповед съответства и на целта на закона - социалното подпомагане да бъде реализирано в полза на реално нуждаещи се хора, като при това се отчита и интересът на държавата и обществото, който изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно оправдани. Съгласно тези съображения правилно първоинстанционният съд е приел оспорената заповед за действителна и законосъобразна, а подадената срещу нея жалба за неоснователна.
Решението на Административен съд – Габрово е правилно. То е постановено при изяснени фактически обстоятелства след подробен анализ на доказателствата и на относимите материалноправни разпоредби при спазване на дължимата съдопроизводствена процедура. Решаващият съдебен състав правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. За да се обоснове законосъобразността на оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, административният съд е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми и обосновано е приел за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта.
Изложените от касатора доводи за тежко финансово положение не обуславя наличието на изискванията на чл. 16 от ППЗСП за инцидентно възникнали нужди за еднократна парична финансова помощ по посочените по-горе съображения.
Предвид изложеното се налага извод за законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на С. О. отпускане на търсената от него еднократната помощ. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 14.05.2016 г. по административно дело № 49/2016 г. на Административен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.