Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу решение № 21/20.01.2017г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 844/2016г., с което е отменена негова заповед № РД – 01 – 1253/17.09.2016г. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Противно на изводите на съда, оспорващият твърди, че превозвачът е уведомен с писмо изх. № 14-00-00-2420/02.10.2015г., че започва производство по прекратяване на правата, произтичащи от притежавания от него лицанз за извършване на превоз на товари на територията на Р. Б, на основание чл. 84, ал. 1, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б /Наредбата, Наредба № 33/, като му е даден тримесечен срок за представяне на изискуемите документи, чрез които да се докаже, че отговаря на изискването за финансова стабилност. През този срок дружеството не е ангажирало каквито и да било доказателства за финасова стабилност, поради което и органът е приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от същата наредба.

Ответникът – [фирма], [населено място], в молба от 31.03.2017г. навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Пазарджик...