Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 7590/23.06.2016г. на Върховен административен съд по адм. д. № 7613/2015г., оставено в сила с решение № 256/10.01.2017г. на петчленен състамв на ВАС по адм. д. № 11859/2016г. Претендира ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК от значение за правилното решаване на спора. Твърди, че новото обстоятелство представлява грешка в отчета на подизпълнителя [фирма] досежно количествата складова наличност към 31.12.2013г. и 31.12.2014г. и досежно количеството оползотворени излезли от употреба гуми /ИУГ/ към [фирма] през 2014г. Тази грешка не била известна на изпълнителя до 13.12.2016г., видно от писмо изх. № 11 – л. 8 по делото и последващо писмо от подизпълнителя с дата 10.01.2017г. Грешката в отчета се отразявала върху резултата от спора, тъй като засягала пряко количеството оползотворени излезли от употреба гуми по начин, че съобразяването й водело до отчитане на над 65% оползотворен отпадък, с което се постигали минимално заложените цели в ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) и Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми от организациите по оползотворяване на излезли от употреба гуми по чл. 18, ал. 1 от ЗУО. Твърди, че грешката касае счетоводството и отчета на подизпълнителя, поради което и соченото обстоятелство не можело да бъде наведено от дружеството изпълнител на етап инстанционен контрол върху заповедта за определяне на продуктова такса по независещи от изпълнителя причини, тъй като не му било известно.

В съдебно заседание молителят се представлява от адв. Л., който поддържа искането. Прави искане за връщане на делото за ново произнасяне от нов тричленен състав на ВАС.

Ответникът, министърът на околната среда и водите чрез юрк. П. оспорва искането. Твърди, че сочените обстоятелства не са нови, тъй като били известни на молителя,...