Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. М. от гр. [населено място], чрез пълномощника му адв. Р. Д. против решение № 416 от 11 март 2016 год., постановено по адм. дело № 2014/2015 год., по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-00-88 от 25 септември 2015 год. на директора на Регионална дирекция по горите – Бургас.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция.

Ответникът - директорът на Регионална дирекция по горите – Бургас не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора против заповед № РД-18-00-88 от 25 септември 2015 год. на директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т, 2 от ЗДСл и одобрено длъжностно щатно разписание от 01 октомври 2015 год. на Изпълнителна агенция по горите гр. С. и му е прекратено служебното правоотношение за длъжността „Главен експерт дейности в държавни горски територии“, считано от 01 октомври 2015 год. Заповедта е била връчена на Е. А. М. на 25 септември 2015 год. като той е отказал да подпише заповедта и е записал следно „Във връзка с решение на ТЕЛК № 2150 от 141...