Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ).

Образувано е по жалба на С. Т. Ш., от [населено място], срещу решение № 3655 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2743/2016 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № РС-164-15-005 от 11.02.2016 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в частта, с която по отношение на него е установен конфликт на интереси по време на мандата му на кмет на община К..

Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подробни съображения се излагат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител.

Ответникът - Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисията), чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбaта.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира следното:

С Решение № РС-164-15-005 от 11.02.2016 г. на КПУКИ е установен конфликт на интереси по отношение на С. Т. Ш., в качеството му на кмет на община К., за това, че в нарушение на чл. 8, изречение 2-ро, предл. 2-ро ЗПУКИ е подписал платежни нареждания с № М01014 от 14.12.2012 г., № М03560 от 21.11.2014 г. и № М00762 от 10.12.2014 г. на обща стойност 8 912.72 лв., платени на [фирма] и [фирма] в частен интерес на А. А. С. – Ш., действаща като [фирма] - свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПУКИ, в нарушение на чл. 8, изр. второ ЗПУКИ, както и за това, че във връзка с подписването на горецитираните платежни нареждания, като лице заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 8 ЗПУКИ, не е подал декларация по чл. 12 т. 4 ЗПУКИ, в нарушение на чл. 16, ал. 1 с. з.

По делото е установено, че С. Т. Ш. е избран за кмет на община К. с Протокол на Общинска избирателна комисия (ОИК) - К. от 03.11.2003 г. за мандат 2003 - 2007 г. и е положил клетва на 11.11.2003 г.; с решение № 196 от 04.11.2007 г. за мандат 2007 - 2011 г. и е положил клетва на 08.11.2007 г.; и с решение № 222 от 23.04.2012 г. на ОИК и е положил клетва на 27.04.2012 г.

Установено е също, че община К. е потребител на информационни продукти с марка "А.". За използваните услуги С. Т. Ш. в качеството си на кмет на община К. е подписал 3 броя платежни нареждания: 1) № М01014 от 14.12.2012 г.; 2) № М03560 от 21.11.2014 г. и 3) № М00762 от 10.12.2014 г., с които е наредил от бюджета на община К. да бъдат изплатени сумите по тях в полза на [фирма] и [фирма]. Констатирано е, че търговски представител на [фирма] за област П. е съпругата на Ш. - А. А. – Ш., действаща като [фирма], която в резултат на извършените плащания е получила комисионно възнаграждение, дължимо й по силата на сключени с [фирма] договори за посредничество. По делото не е представена декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност съобразно чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ, при спазване на административнопроизводствените правила, а формираният решаващ извод за конфликт на интереси по повод подписването на процесните платежни нареждания е в съответствие с материалния закон. Развил е съображения, че жалбоподателят е лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3, т. 8 ЗПУКИ (поради техническа грешка в решението е посочена т. 9), като изпълняващ длъжността кмет на община К.. След анализ на относимите разпоредби от ЗПУКИ съдът е извел извод, че конфликтът на интереси предполага наличието на частен интерес и неизменно съпътстващата го облага. Посочил е, че тези обстоятелства следва да бъдат установени по несъмнен начин към момента на извършване на преценката за конфликт на интереси. За целите на тълкуването на чл. 8, изречение 2-ро ЗПУКИ, съгласно който лице, заемащо публична длъжност, няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба, АССГ е обсъдил правната природа на подписаните от жалбоподателя платежни документи и рефлексията им в имуществената сфера на съпругата на жалбоподателя по повод развилите се облигационни отношения между [фирма] и [фирма]. Съдът е приел, че А. А. С. - Ш. с [фирма] – "свързано лице" по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПУКИ, вследствие на разпоредените от кмета на община К. плащания е получила материална облага под формата на комисионно възнаграждение. Според съда тези обстоятелства сочат, че жалбоподателят, като кмет на община К. се е ръководел от свой личен и пряк частен интерес. О. е материална, изразява се в получен доход от свързано с него лице - съпругата му (под формата на комисионно възнаграждение).

Решаващият съд е намерил за ирелевантно обстоятелството, че Ш. е единствен търговски представител на продуктите "А." за Плевенска област, т. к. е съществувала обективна възможност за провеждане на конкурсна процедура за избор на друг доставчик на правно-информационен софтуер, какъвто е общоизвестно, че съществува. Ето защо подписването на платежните документи следва да бъдат ценени като постановяване на акт по смисъла на чл. 8 ЗПУКИ. Поради това АССГ е приел, че С. Т. Ш. е нарушил забраната на чл. 8 ЗПУКИ и решението на КПУКИ в тази му част е законосъобразно.

Наред с това съдът е приел, че С. Ш. е бил длъжен в качеството си на публична личност да декларира частен интерес по конкретен повод при изпълняване на вмененото му правомощие да подписва платежни нареждания. Подаването на декларацията по чл. 12, т. 2 ЗПУПИ, в установения от закона образец не освобождава жалбоподателя от задължението му да подаде декларация по чл. 12, т. 4, във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗПУКИ. В тази част му част решението на КПУКИ също е счетено за законосъобразно. Решението е правилно.

В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал верен извод за законосъобразност на решение № РС-164-15-005 от 11.02.2016 г. на КПУКИ. За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт, съдът обосновано е приел, че е налице установен конфликт на интереси, като правопораждащ юридически факт.

Спорът по делото се концентрира върху въпроса за осъществяването на предпоставките на чл. 8, изр. 2 ЗПУКИ. На базата на ангажираната доказателствена съвкупност касационната инстанция споделя решаващият правен извод на АССГ, че е налице нарушение на визираната законова норма, представляващо основание С. Т. Ш., като кмет на община К. и лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3, т. 8 ЗПУКИ, да бъде субект на отговорността по ЗПУКИ.

С оглед избягването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения и контакти, а не на база законоустановени критерии, нормата на чл. 8 ЗПУКИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. Представените с преписката договори между [фирма] и [фирма] установяват, че едноличният търговец съдейства за сключването на търговски сделки и за извършването на услуги, свързани с информационните пълнотекстови модули с марка "А.", включително посредничество за сключване на договори с клиенти за предоставяне право на ползване, обучение за работа, оказване на текуща помощ във връзка с абонаментното обслужване на потребителя, разпространение и реклама на информационни пълнотекстови модули с марка "А." (чл. 1, ал. 1). Между страните е уговорено възнаграждение, което е дължимо при изпълнение на предвидената в чл. 37, ал. 3 процедура, включваща представяне на счетоводни документи за реализираната търговска сделка (фактура) и реализиране на плащане по сделките от страна на съответния потребител (в случая община К.).

Договорите правилно са характеризирани от съда като договор за непряко представителство по смисъла на чл. 348, ал. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) – комисионен договор. С него комисионерът се задължава да сключи една или повече сделки от свое име и за сметка на доверителя срещу възнаграждение. Отношенията, които възникват при изпълнението на комисионния договор са три групи: между комисионера и доверителя (комитента), между комисионера и третото лице във връзка с изпълнението на комисионния договор (изпълнителна сделка) и между третото лице и доверителя (то се поражда след сключване на изпълнителната сделка и прехвърлянето на правата по нея на комитента). При точно изпълнение на договора комисионерът има право да получи уговореното възнаграждение, което може да бъде фиксирано по различен начин - като твърдо определена сума или като процент от цената на изпълнителната сделка. По делото са събрани доказателства, че на А. Ш., действаща като [фирма], действително е изплатено възнаграждение по повод преводните нареждания, наредени от кмета на община К. С. Т. Ш.. Това възнаграждение формира дохода, който се субсумира в понятието "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ. Съобразно доказателствата по делото, поведението на Ш. правилно е квалифицирано от КПУКИ като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на лична облага и такава в полза на "свързано лице" (под формата на комисионно възнаграждение). Именно тази облага се явява израз на частния интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 с. з. В ал. 1 от посочената норма законодателят е визирал като обществено опасна дори само възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнени на служебните задължение на лицето, заемащо публична длъжност. Според забраната на чл. 8 ЗПУКИ, Ш. е нямал право да подписва платежни нареждания, т. к. е постановил актове в частен интерес. П. се обуславя от факта, че е подписал 3 бр. платежни нареждания, размера на сумите по които формират дължимо на съпругата му възнаграждение, а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, те са "свързани лица". С оглед на това в конкретния случай, в качеството на лице, заемащо публична длъжност, за Ш. е възникнало задължение да подаде декларация по чл. 12, ал. 4 с. з и да спази изискването на чл. 19, ал. 1 да си направи отвод поради наличие на частен интерес по конкретен повод, като се отведе от осъществяване на правомощията си по служба.

Настоящият състав не възприема тезата на процесуалния представител на касатора, че съставомерността на понятията "облага" и "частен интерес" предполага доход, произтичащ от неправомерно използване на възможностите на публичната длъжност и като контратеза - изведеният извод, че в случая са налице действия по изпълнение на съществуваща договорна връзка, чието неизпълнение води до нейното разтрогване, със санкциите, предвидени при договорни неизпълнения. От материалите, приобщени към административната преписка е видно, че договорната връзка между община К. и [фирма] за предоставяне на информационни модули марка "А." е учреден преди влизане в сила на ЗПУКИ (Обн., ДВ, бр. 94 от 31.10.2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). Действието на договора е продължило и след тази дата, като изпълнението (обективирано в подписването на платежните нареждания) и получаването на облагата (изплатеното на съпругата комисионно възнаграждение) - израз на частния интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 с. з, е станало по време на действието на същия. При това положение, когато едно лице преди влизане в сила на ЗПУКИ е сключило определен вид договор, чието изпълнение е продължило и след това и изпълнението на договора би довело до конфликт на интереси, е длъжно в определения от закона срок да декларира възникналото обстоятелство и да предприеме мерки за прекратяването му, с което да избегне поставянето си в евентуален потенциален конфликт. Безспорно е по делото, че такава декларация не е подавана.

Противно на релевираните от касатора доводи, ЗПУКИ никъде не използва понятието "вина" и не изисква установяването й, респ. наличието й, при констатиране на нарушение на забраната по чл. 8 с. з., още повече приравнява простия факт на изпълнение на поети с договор задължения на правомерно изпълнение на публичните задължения. Именно защото в повечето случаи публичната длъжност, предвид формата на изпълнението й, води до възможност за влияние в частен интерес с цел облага, осъществяването на задълженията не следва да допуска дори съмнение във възможността те да бъдат изпълнявани в частен интерес. Б. правно значение е вината, размерът на направения разход от общинския бюджет, както и на полученото от съпругата на Ш. комисионно възнаграждение. Както се посочи, целта на закона е не само да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или за получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение на лице, заемащо публична длъжност, но и да се изключи каквото и да е съмнение, че при извършването на съответното действие това лице се ръководи от частен интерес, който би могъл да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. В конкретния казус причинно-следствената връзка длъжност (кмет) - изпълняването й (чрез действия на разпореждане с общинско имущество) - частен интерес (реализиране на доход за свързано лице) - облага за лицето, заемащо публична длъжност (такава се презумира), налага категорично извода, че лицето е действало в конфликт на интереси.

Предвид изложеното, като е приел наличие на конфликт на интереси по отношение на С. Т. Ш., АССГ е постановил акта си в съответствие с приложимия закон. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, в полза на КПУКИ се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3655 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2743/2016 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА С. Т. Ш., от [населено място], да заплати на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, разноски по делото в размер 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.