Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя на КЕВР, чрез процесуалния му представител юрк. П., срещу решение № 4048 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3206/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-49-2/04.01.2016 г., подадена от С. М. Б., срещу [фирма] и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по посочената жалба с изричен акт, съобразено дадените в мотивите на решението указания, в двумесечен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли съда, да отмени съдебното решение и да реши спора по същество като остави без уважение жалбата на С. М. Б.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - С. М. Б., [населено място], чрез своя процесуален представител адв. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски.
Заинтересованата страна [фирма] не изразява становище по подадената касационна жалба.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени аргументи като предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е процесуално допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административният съд София-град е образувано по жалба подадена от С. М. Б., срещу мълчаливия отказ на Комисия за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-49-2/04.01.2016 г. от С. М. Б. срещу [фирма]. От съдържанието на първоинстанционната жалба става ясно, че се оспорва мълчаливият отказ на КЕВР да разреши спор между С. М. Б. и [фирма] във връзка отказ на електроразпределителното дружество да бъде извършена промяна в таксуването на използваната енергия за обект ателие, находящ се в [населено място], [жк], [улица] вх. В. Съдът е счел жалбата за допустима и по същество е приел, че тя е основателна. За да достигне до този извод съдът подробно е анализирал разпоредбите на чл. 22 от ЗЕ и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3). Приел е, че КЕВР е била сезирана с жалба, по която дължи произнасяне, тъй като е компетентна за това, а като не се е произнесла в срок по жалбата е формирал мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. По така изложените мотиви съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалбата на С. М. Б. и е изпратил преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК.
Настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното съдебно решение точно е отразено, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-49-2/04.01.2016 г., подадена от С. М. Б., срещу [фирма]. Административен съд София - град правилно е установил, че материята по подадената пред него жалба е уредена от нормите на чл. 22, чл. 76 от ЗЕ, както и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Безспорно, в правомощията на КЕВР е да разглежда подадени до нея жалби от лицензианти и срещу лицензинати – чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, включително да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии – чл. 75, ал. 2 ЗЕ, както и съответствието на извършените лицензионни дейности с утвърдените от КЕВР Общи условия - чл. 76 от ЗЕ. Тази законово регламентирана компетентност съвпада с правомощието на държавния специализиран орган, визирана в чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.
От анализа на цитираните разпоредби следва, че след като жалбата на С. М. Б. с вх. № Е-13-49-2/04.01.2016 г. попада в хипотезата на чл. 142 и сл. от Наредба № 3 и на чл. 22 от ЗЕ, то в правомощието на КЕВР е да я разгледа и да се произнесе. Следва да се има предвид, че КЕВР дължи произнасяне по подадената жалба, след изпълнение на процедурите по чл. 144 – чл. 146 от Наредба № 3, след което на основание чл. 147 от Наредба № 3 има правомощия да прекрати преписката или в случай, че жалбата е основателна да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая съгласно разписаното в закона КЕВР е имала не само правомощието да се произнесе с изричен акт, но и задължението за това. След като КЕВР не се е произнесла в срок с надлежен акт по подадената жалба и по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е формиран мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт /прекратяване на преписката или уважаване на жалбата/. В случая атакуваният мълчалив отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният административен съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 300 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4048 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3206/2016 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на С. М. Б., [населено място], направените разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.