Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. С. срещу решение №8080 от 19.12.2016 г. на Административен съд София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9758/2016 г., с което е отменен Акт за дерегистрация /АД/ по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. СТОЙНОСТ) /ЗДДС/ № 220991600002388/14.03.2016 г.
В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Претендира съдът да отмени обжалваното решение, с което е отменен АД, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът – [фирма], не подава отговор по касационната жалба в законоустановения срок.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предмет на спора пред АССГ е Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600002388/14.03.2016 г., издаден от М. А. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1142/08.07.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП” – София. Във връзка с резолюция № 22269160002535/18.01.2016 г. са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, който съвпада с адреса на управление в [населено място], [улица], ет. [номер], при което не е открито задълженото лице или негов представител, за което са съставени протоколи № 2535-1/16.02.2016 г. и № 2535-2/24.02.2016 г. В заключителната част на оспорения акт е посочено наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС, съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във връзка с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол административният съд е уважил жалбата на [фирма] срещу процесния акт за дерегистрация, приемайки, че от събраните по делото доказателства не се установява материалноправното основание на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. Съдът е счел, че към административната преписка не са представени копия от изпратените от органите по приходите съобщения по реда на чл. 32 ДОПК на описаните в акта електронни адреси на дружеството, за да се потвърди спазването на закона. Първоинстанционният съд е установил, че има нотариално заверено пълномощно между [фирма] и Г. Г. М. – управител на [фирма], с което тя да представлява дружеството пред НАП. Това според решаващия съд води до извода, че органът по приходите не е изпълнил изискванията на чл. 29, ал. 6 ДОПК, според който съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията, (дерегистрация), по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Според т. 1 на посочената норма, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Когато органът по приходите прилага санкцията предвидена в чл. 176, т. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата, изискваща в акта да бъдат посочени мотиви, защо в конкретния случай се налага дерегистрация на субекта по ЗДДС. В обжалвания акт такива мотиви липсват, което в процесния казус е достатъчно основание за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Настоящият касационен състав приема, че не са установени и обстоятелствата, относими към наличието на правните основания на акта – неоткриване на лицето, чрез представителите му на посочения от него адрес за кореспонденция. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си. В конкретния случай са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, във връзка с които са съставени протоколи № 2535-1/16.02.2016 г. и № 2535-2/24.02.2016 г. Видно от извършената служебна справка от съда в търговския регистър, декларираният първоначално адрес на лицето към 17.12.2015 г. вече не е бил седалище на управление, поради решение на общото събрание на съдружниците. За изготвянето на двата протокола, органът по приходите е посетил един и същ адрес, въпреки описаната по-горе промяна на същия. По делото също така са налице данни, че дружеството е имало действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, който е бил известен на данъчните органи и представлява също адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 32, ал. 2 ДОПК. Предвид наличието на електронен адрес и липса на данни за предходно или последващо неоткриване на представител на дружеството, не е налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи. Не са налице предпоставките по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, за когото няма данни да е правил разноски в касационното производство.
Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8080 от 19.12.2016 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 9758/2016 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно.