Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на З. С. З., със съдебен адрес : [населено място], [адрес] против Решение № 1134/30.01.2017 г., постановено по административно дело № 6157/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. С атакуваното решение е отхвърлено оспорването на З. С. З. срещу Заповед № ЗС-249/27.04.2015 г. на Министъра на отбраната на Р. Б, с която е наредено изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на министерството, и срещу Заповед № ЗС-369/27.05.2015 г., с която първата заповед е изменена чрез поправка на очевидна фактическа грешка.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че с представеното писмо – предизвестие от 29.10.2004 г. е било валидно прекратено наемното му правоотношение с Министерство на отбраната, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 27, т. 9, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Касаторът твърди, че не било нарушено изискването, разписано в тези норми да не е прехвърлен жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г., респективно съдът не отличил понятията „жилище” от „право на строеж на жилище”. На следващо място излага доводи за това, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и наемният договор да се счита за продължен за неопределено време, тъй като наемателят е продължил да използва жилището, със знанието и без противопоставянето на наемодателя. По тези съображения се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на...