Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], представлявано от С. С. К. – управител, подадена чрез пълномощник – юрисконсулт Д. В.. Оспорва се Решение № 839/14.02.2017 г., постановено по административно дело № 4167/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002215004955-091-001/23.12.2015 г., потвърден в обжалваните части с Решение № 398/12.03.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С., относно непризнато право на данъчен кредит по издадените фактури и по доставките на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] за данъчен период м. 07.2014 г. и м. 08.2014 г. в размер на 14 178, 15 лева и относно допълнително начислен ДДС в размер на 3 410, 85 лева за данъчен период м. 07.2014 г. и м. 08.2014 г. по фактурите издадени на [фирма], на [фирма] и на [фирма], ведно с лихвите за просрочие.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи на съдебния състав за липса на реални доставки по спорните фактури, които били в противоречие със събраните в ревизионното и съдебно производство доказателства. Относно допълнително начисления данък се твърди, че от страна на ревизираното дружество е осъществен международен транспорт на стоки, като е спазена нормата на чл. 23, ал. 1 ППЗДДС, а съставените ЧМР съдържали всички законоустановени реквизити. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт и се присъдят съдебно-деловодни разноски.

Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт В., който моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея, както...