Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в О. Н, гр. Н., [улица] срещу Решение №268 от 22.02.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №784/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №МДТ-927 от 28.11.2014 г. на орган по приходите в О. Н, в частта, с която на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес]

, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер над 1 896, 15 лв. и лихви – 297, 40 лв. и отхвърлил жалбата в останалата част. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – началникът на отдел „Местни данъци“ в О. Н, счита Решение №268 в частта, с която съдът отменил акта за установяване на задължения по декларация, в частта, с която на [фирма] за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приложил материалния закон като приел, че такса за битови отпадъци относно компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи, защото в близост на имота на [фирма] няма територии за обществено ползване. Съдът не отчел, че таксата се дължи за предоставяне на услугата не само за територията до имота на дружеството, а на територията на цялото населено място. Позовава се на Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Н (Наредба №11). Сочи, че в хода на съдебното производство са представени множество доказателства за реално предоставяне на услугата на териториите за обществено ползване.

Счита решението за неправилно и в частта за разноските като прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, присъдено с обжалваното решение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

2. Ответникът по касационната жалба – [фирма], счита същата за неоснователна, защото процесният имот се намира извън територията на населеното място О. и в район, за който никога не е имало подробен устройствен план и територии за обществено ползване, които да подлежат на почистване. В района, в който се намира процесният имот, липсват територии за обществено ползване и услугата не е предоставяна от общината. Неоснователни счита доводите на касатора, че услугата по поддържане на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретния имот. Позовава се на приетите съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.

Излага подробни възражения относно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. А. Т., Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При изяснени за правния спор факти съдът извел правилен извод за непредоставяне от общината на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота на [фирма]. При положение, че не е доказано реалното предоставяне на услугата не се дължи и такса за нея. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. [фирма] е собственик на урегулиран поземлен имот с площ от 20 359, 00 кв. м., идентификатор [номер]

, находящ се в м. „М.“, строителните граници на Южен плаж – [населено място], постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2008 г.

2. На 28.10.2011 г., със Заповед №1651, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на О. Н определя вида на услугите и честотата на предоставяне и границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В т. 2.3. е посочен О. – южен плаж.

3. На 21.12.2011 г., с Решение №47 по т. втора на Протокол №4, Общинският съвет на О. Н определя размер на таксата за битови отпадъци за 2012 г. за нежилищни имоти на юридически лица за сметосъбиране и сметоизвозване - 3, 3 промила, за поддържане на чистотата на обществените територии – 1, 5 промила, за обезвреждане на битови отпадъци – 0, 4 промила.

4. На 26.04.2012 г., със Заповед №394, на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, кметът на О. Н определя служителите от общинската администрация, които да изпълняват функциите на орган по приходите между които и тези, на длъжност главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“.

5. На 22.11.2013 г. [фирма] подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), с която декларира имота като посочва: вид на имота – земя, липса на електрификация, водопровод, канализация, топлофикация в имота, наличие на електрификация около имота, имотът граничи с пътна мрежа с трайна настилка, е в национален курорт, на разстояние до 1 км от републиканска пътна мрежа, представлява урегулиран поземлен имот в строителните граници, няма обособена устройствена зона съгласно застроително-регулационния план, отчетна стойност 3 996 878, 88 лв. За имота в общината е открита данъчна партида.

6. На 28.11.2014 г., орган по приходите в О. Н – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ М. А. Г., издава, поради невнасяне на задълженията, Акт за установяване на задължения по декларация №МДТ-927, с който установява на [фирма] за имот с идентификатор [номер]

за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 г. задълженията за такса за битови отпадъци за трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ в размер на 2 0783, 77 лв. и лихва – 4 749, 54 лв.

7. На 19.01.2015 г., с Решение №1, началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в О. Н потвърждава Акт за установяване на задължения по декларация №МДТ-927.

8. В хода на съдебното производство органът представя:

а) справка за наличните моторни превозни средства и закупени материали през 2012 г. необходими за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ – три броя сметосъбиращ автомобил, товарен автомобил, булдозер, мотометачка, съдове и торби за смет;

б) длъжностно разписание на дейност „Благоустройство и комунално строителство“ в общината, в т. ч. 10 шофьори, 12 сметосъбирачи, 15 метачи (1 нещатна численост), 1 булдозерист;

в) трудови договори и длъжностни характеристики на шофьори, сметосъбирачи, метачи, булдозерист;

г) информация за сключен договор за доставка на съдове за битови отпадъци;

9. В хода на съдебното производство съдът:

а) допуска съдебно-техническа експертиза, която дава заключение че:

имотът е разположен в м. „М.“, жилищна зона „Южен плаж – [населено място]“, за която има регулационен план – Заповед №919 от 15.12.197 г. и №739 от 16.04.1976 г., но регулацията не е приложена – не е изградена необходимата инфраструктура (пътища, алеи и др., съгласно плана);

имотът не е обособен като самостоятелен урегулиран поземлен имот;

в имота няма електрозахранване и водоснабдяване и канализация;

м. „М.“ попада в жилищна зона „Южен плаж – [населено място]“.

б) допуска съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че:

О. Н извършва услугите по чл. 62 ЗМДТ чрез „дейност „Благоустройство и комунално стопанство“;

не е установена отчетност досежно процесния имот;

м. „М.“ не е посочена в Заповед №1651 на кмета, а по делото няма информация попада ли тази местност в посочения в заповедта „О. – Южен плаж“;

не може да установи през 2012 г. имало ли е или не контейнери за смет в близост до процесния имот;

депото за битови отпадъци се намира в м. „Б.“, [населено място], в план-сметката на общината са предвидени разходи за обезвреждане на битови отпадъци;

размерът на таксата е изчислен правилно – „Изчисленията са направени върху декларирана от жалбоподателя отчетна стойност 3 996 878, 90 лв. на ПИ №

[номер]

с площ 56 857 кв. м. и приложени промили за нежилищни имоти, гласувани от общински съвет гр. Н.“.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приема, че процесният имот се намира в границите на районите, в които през 2012 г. общината предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, но „не са представени доказателства за предоставяне на услугата в района, в който се намира процесния имот. Липсват представени пътни листи, протоколи за извършена работа или други документи удостоверяващи предоставянето на този вид услуги. Не се установява в близост до обекта да има поставени контейнери за отпадъци, които да се нуждаят от регулярно почистване“.

Приема, че „в близост и около процесния имот не е изградена необходимата инфраструктура – пътища и алеи, които да бъдат определени като обществени територии, нуждаещи се от почистване“, поради което задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е недължимо.

Приема, че правилно е определено задължението за такса за обезвреждане на битови отпадъци, тъй като общината притежава депо, ползва го, плаща за него такси по ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ).

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на Акт №МДТ-927 в частта, с която на [фирма] са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо в размер на 1 598, 75 лв. и лихви – 297, 40 лв. и за незаконосъобразност в частта, с която на дружеството са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и отменя акта в тази част.

Изводът на съда в обжалваната част – относно законосъобразността на Акт №МДТ-927 за установените задължения за такса за битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване като краен резултат е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита решението в обжалваната част за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са единствено за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът не сочи нито един довод в подкрепа на сочените съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С оглед на това и в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне по твърдяните пороци нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

1. Основни положения:

Преди да пристъпи към анализ на мотивите на обжалваното решение съдът, с оглед на мотивите на първоинстанционния съд и на доводите на страните, счита за необходимо да изложи следното досежно характера на визираните в чл. 62 ЗМДТ услуги.

а) Видове услуги:

Член 62 ЗМДТ определя следните видове самостоятелни услуги, които общината предоставя на лицата, за да изпълнят те и кметът на общината задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО): сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане се предоставят на правните субекти, за да изпълнят задължението си по третиране на създадените от дейността им битовите отпадъци (безспорно е, че дейността по обезвреждането на битовите отпадъци фактически има отношение и към услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, но за целите на делото това е ирелевантно, тъй като законодателят е разделил услугите и именно на базата на това разделение се определя цената на услугата).

За разлика от услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината на правните субекти не за да третират битовите отпадъци, създадените от собствената им дейност на територията на собствените им имоти или на територията на имотите, които ползват в качеството си на ползвател или на концесионер по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, а за да се поддържа чистотата на териториите за обществено ползване.

б) Кои територии са територии за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ?

Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието територии за обществено ползване за целите на ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ). Такава дефиниция няма и в ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), но законодателят примерно е посочил такива територии в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Това са уличните платна, площадите, алеите, парковете. Дадените от законодателя примери и посочената обща характеристика на тези територии – за обществено ползване, ясно сочи, че това са територии – публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Само тези територии, защото са публична собственост – държавна или общинска, могат да има предназначение за обществено ползване.

в) Защо е необходима услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване?

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществява без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 ЗУТ, което имплицитно значи осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии.

Посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“. Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и досежно честотата на престиране на услугата законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината.

Законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено ползване в населените места налага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. Това значи участие във финансирането на дейността по почистване на правните субекти, които законът е определил като носители на задължението.

2. Материалноправни предпоставки за дължимост на таксата:

Кои са материалноправните предпоставки, при наличието на които един правен субект е задължено за таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване лице?

За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да e предоставяла услугата. Тогава, когато не е налице която и да е материалноправна предпоставка таксата не е дължима.

Как горното се съотнася към фактите по делото?

а) Определяне от общината на вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата:

По делото е безспорно, че със заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината обявила, че ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и определила границите на териториите, в които ще предоставя услугата. Следователно първата материалноправна предпоставка е налице.

б) Попада ли процесният имот в границите на територията, на която общината предоставя услугата?