Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 102/09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 499/2015 година по описа на Административен съд С. З с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразен оспорения от дружеството пред съда Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът, зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е изразил писмено становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима.
С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ от 29.09.2015 година на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена сума по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" за кампания 2009г. във връзка с подадено от [фирма] Общо заявлениеза единно плащане на площ 2009г. с УИН [номер] в размер на 6 826.90 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона.
Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Противно на твърдяното в касационната жалба, правилно съдът е приел, че обжалвания пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/. Съгласно тази разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Заместник изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд АУПДВ, предоставена му с представената по делото заповед № 0З - РД/323 от 11.03.2015 година на изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”.
Неоснователно касаторът твърди, че в оспорения акт не се съдържат фактически основания за издаването му, тъй като в акта не се сочело за коя година е прекратен агроекологичния ангажимент - обстоятелство, което според жалбоподателя е от значение за размера на суматавръщане на която се следва. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 11/2009 година задължава ДФЗ да прекрати ангажимента в случаите, при които подпомаганият субект за втора поредна година декларира по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените при поемането на ангажимента. Прекратяването на това правно основание е извършено с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх.№ 01-2600/1453 от 14.02.2013г. на Изпълнителния дирактор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията и чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. и т.І "Общи условия" от Методиката за намаляване, отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007- 2013г. е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от земеделския стопанин през 2009г. петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Всички въпроси относно наличието или липсата на предпоставките, въведени в правната норма, водещи до прекратяване на ангажимента са относими към издаването на този административен акт. Те са извън обхвата на съдебния контрол върху последващия АУПДВ. Фактическото основание, на което той се издава е ясно посочено в разпоредбата - прекратен с нарочен административен акт агроекологичен ангажимент, поради декларирани за втора поредна година по-малък брой животни. Прекратяването в тази хипотеза има за самостоятелна правна последица възстановяване на получената финансова помощ, поради което и неоснователно касаторът твърди, че съдът не е отчел необходимостта да се върне само част от предоставената финансова помощ.
Неоснователни са и направените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. постановява, че агроекологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявлние за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едовременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажимента. Жалбоподателят не ги е изпълнил, тъй като през 2009 година е декларирал 60 броя животни, а следващите две години по 38 броя. Разплащателната агенция е задължена да приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 3 и да прекрати ангажимента. Още повече, че това задължение е съществувало още през 2012 година - изменената норма на чл. 18, ал. 2, т. 3 от наредбата обн.ДВ. бр. 23/2012 година, в сила от 20.03.2012 година. А прекратяването на ангажимента на това основание има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. По отношение на прекратения ангажимент, то съставлява вече недължимо плащане по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕС) 65/2011 година, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Самият административен орган при издаване на АУПДВ е посочил, като правно основание и описания регламент.
По изложените съображения решението на съда следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да заплати на дружеството сумата от 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 09.05.2016 година, постановено по адм. дело № 499/2015 година на Административен съд отм. а Загора.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, ЕИК[ЕИК], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 300 (триста) лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.