Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от управителя Г. П. К., подадена чрез адв. Р. Т., срещу решение № 3958 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3209/2016 г. от Административен съд – София град. С него съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски в размер на 600 лв.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът е направил твърдения, че административният съд не е анализирал правилно фактическата обстановка при вземане на Решение № Ц-27/31.07.2015 г., поради което съдебният акт се явявал неправилен и необоснован; не били анализирани подробно и в съвкупност ценообразуващите елементи, служещи за определяне на цената за достъп, в частност не били обсъдени Указанията за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, приети с решение на КЕВР № 15/09.02.2012 г., като формулата за определяне на цената за достъп, използвана от Комисията била грешна; съдът неправилно не отчел, че цената за достъп по раздел IV, т. 5 неправомерно включвала разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по т. 1 от същия раздел на обжалваното решение; съдът неправилно не отчел също, че включването на компенсационни разходи в цената за достъп по т. 5 били покрити от Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на КЕВР; неправилно било възприето, че производителите на електрическа енергия, присъединени...