Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ подадена чрез процесуалните му представители, против Решение № 2779 / 22.04.2016 г,(неправилно посочено в касационната жалба и писмената защита като решение № 2279), постановено по адм. дело № 3378/2014 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 3/37 /02.12.2013, издаден от органи по приходите при М. С, в частта му потвърдена с решение № 82 /24.02.2014 г. на директора на Агенция „Митници“.В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – [фирма], [населено място] не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалба на [фирма] срещу РА № 3/37/02.12.2013, издаден от органи по приходите при М. С, потвърден с решение № 82 /24.02.2014 г. на директора на Агенция „Митници“. С РА на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 и чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складова (ЗАДС) и чл. 128, ал. 2 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) за периода от 01.06.2008 г. до 30.05.2013 г. на дружеството жалбоподател е установено задължение за заплащане на акциз в размер на 349 579.51 лева със съответната законна лихва до датата на погасяване на задължението. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на този си извод, съдът е изложил съображения за недължимост от страна на дружеството на приетите за установени с РА публични задължения. Приел е още, че са налице предпоставките за възстановяване на платения от дружеството акциз на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС – възстановяване на платен акциз за алкохол и алкохолни напитки, когато те са вложени в производството на лекарства по смисъла на ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) и ветеринарномедецински продукти по смисъла на ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ), съответно отразените в РА суми за заплащане на акциз за вложения в производството на лекарства етилов алкохол са неправилно определени от страна на митническите органи. По отношение задължението на дружеството за заплащане на акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС, съдът е приел, че посочената разпоредба е изцяло неотносима в настоящия случай, тъй като тя се отнася за производството, държането или разпореждането с акцизни стоки, каквото в настоящия случай не е налице, с оглед влагането на етиловия алкохол в производствения процес на лекарствени продукти. Съдът е кредитирал заключенията на вещите лица по изслушаните и приети по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи относно технологичния процес за производството на албумин и имуновенин и количествата спирт, които са били използвани в практиката на дружеството при производството на тези лекарства. При тези съображения съдът е отменил като незаконосъобразен обжалвания ревизионен акт, в потвърдената му с решението на директора на Агенция „Митници“ част, тъй като заплатеният от дружеството акциз е подлежал на възстановяване и е осъдил административния орган да заплати на [фирма] направените в производството разноски в размер на 1820.00 лева. Решението е правилно.

Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт са направени въз основа на доказателствата по делото и главно съобразно заключенията на вещите лица по назначените и приети без възражения съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Инстанцията по същество е обсъдила всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните и при правилно тълкуване на приложимите правни норми е достигнала до извода за наличие на отменително основание по отношение на обжалвания административен акт. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение.

От данните по делото безспорно се установява, че с ревизионния акт са установени задължения за дружеството за заплащане на акциз в размер на 349 579.51 лева, подлежащ на възстановяване поради неправилното му определяне от страна на митническия орган като дължим от дружеството. Размерът на недължимо възстановения акциз според органа е за етилов алкохол, вложен в производството на лекарства. Отказът за възстановяване на акциза в пълния размер, претендиран от дружеството е аргументиран с това, че на възстановяване подлежи само размерът на акциза, който е платен за количеството спирт вложено в производството, съгласно утвърдената рецептура от ИАЛ за лекарствените продукти. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали при възстановяване на акциза следва да бъде взето количеството етилов алкохол, което действително е вложено в производството, при съобразяване с технологичния процес и естеството на вложения продукт, или следва да бъде взето предвид само това количество, което се съдържа в крайния продукт, съгласно утвърдената рецептура. Отговорът на този въпрос, който е даден в обжалваното съдебно решение е правилен и се споделя от настоящия състав на съда.

Изложените от съда съображения, че при определяне на количеството етилов алкохол, заплатеният за който акциз, следва да се възстанови съгласно чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС при съобразяване с нормата на чл. 8 от ППЗАДС, която изисква към искането за възстановяване на акциз да се приложи разходната норма на вложения алкохол и алкохолни напитки в единица изделие, съгласно технологичната инструкция за производство на съответните продукти се споделят от настоящата касационна инстанция. В тази връзка, съдът е възприел заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, относно количеството спирт вложен в производството на лекарствените продукти, реализирани от [фирма], при съобразяване с утвърдените разходни норми на дружеството за производство на отделните продукти и обосновка на технологичния процес и технологичните разходи на производството на лекарствата. Възражението на касаторът, че съдът не е обсъдил това заключение с останалите доказателства по делото и техните възражения, са неоснователни. При обсъждане на заключението, съдът е взел предвид писмените доказателства, представени по делото, като е посочил, че за определяне на количеството вложен етилов алкохол в лекарствените продукти не може да бъде взета предвид само рецептурата на ИАЛ, тъй като в нея е посочено количеството, съдържащо се в съответния лекарствен продукт, но не и разходната норма при производството му. При липсата на оспорване в първоинстанционното производство на това заключение от страна на митническия орган и приемането на заключението като компетентно и изчерпателно, то наведеното в касационната жалба оплакване относно заложените от дружеството разходни норми се явява неоснователно и противоречащо на останалите събрани и приети доказателства по делото. След като в закона е предвидена възможност за възстановяване на акциз за количеството алкохол, което е вложено в производството, а не в получения от него резултат, трябва да бъдат съобразени действителните количества, които са използвани и този извод на съда правилно е аргументиран с разпоредбата на чл. 8 от ППЗАДС.

Изложените в касационната жалба доводи представляват оспорване и на заключението на вещото лице, по назначената съдебно-техническа експертиза, в което изрично се посочва, че отпадният продукт не може да се определи като производство на етилов алкохол, а етиловият алкохол се влага в някои от етапите на производството на лекарствените продукти и не участва в следващите стадии на производство, а отпадният продукт е негоден за пиене и подлежи на изхвърляне. В тази връзка следва да бъде добавено, че по въпросите, по които са назначени и двете експертизи, несъмнено се изискват специални познания и след като в тези заключения не са установени от съда противоречия с представените по делото доказателства или други основания, поради които тези заключения да бъдат приети за некомпетентни или необосновани, то съдът правилно ги е кредитирал и е изградил изводите си въз основа на тях. Следва да се посочи, че в касационната жалба е недопустимо да се прави оспорване на заключения на вещи лица и доводите, които са изложени от касаторът не могат да бъдат взети предвид и адекватно обсъдени като обосноваващи касационни основания за отмяна, дотолкова доколкото касаторът, който е бил ответник в първоинстанционното производство, не е опровергал по надлежния ред изводите на вещите лица по двете експертизи, чрез представяне на надлежни доказателства или чрез искане за назначаване на тройна експертиза, съгласно предвидената възможност за това в приложимия процесуален закон.

От съдържанието на заключението на вещото лице, назначено по съдебно-счетоводната експертиза, както и отговорите при разпита му в съдебно заседание, е видно че заключението е изготвено компетентно, обективно и последователно отговаря на поставените въпроси. Относно количествата спирт, вложени за производството на лекарствените продукти вещото лице изрично е заявило, че те съответстват на материално-разходните нормативи на [фирма], които от своя страна са съобразени при издаване на разрешителното за производство на съответните лекарствени продукти, а съдържанието на съответното вещество в лекарствения продукт се контролира от ИАЛ. Посочено е още, че всяка партида произведена продукция съдържа информация за № на фактурата, с която е доставен етиловия алкохол, като при изготвянето на искането за възстановяване на акциз за всяка партида реализирана продукция е посочен № на фактура, по която дружеството е платило акциз при доставката и е начислявало, декларирало и заплащало по сметка на Митница „Пловдив“ и Митница „Столична“ фактурирания акциз за извършените доставки на етилов алкохол. Предвид изложеното съдът не е допуснал превратно тълкуване или изопачаване на доказателства, нито игнориране на относими такива, поради което не е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост на съдебното решение.

Наведеното в касационната жалба оплакване, относно противоречивост на мотивите на съда с посочването на несъществуващата правна норма - чл. 22, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, настоящият касационен състав намира за неоснователно. Както се посочи и по-горе в настоящето съдебно решение, първоинстанционният съд е обсъдил подробно предпоставките за възстановяване на платен акциз за алкохол и алкохолни напитки, вложени в производството на лекарства, като погрешното посочване в цифрово изражение на цитираната правна норма в съдебния акт се дължи на техническа грешка и по никакъв начин не се отразява и непротиворечи на изложените в съдебното решение мотиви, относно приложението на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС.

Предвид изложените съображения и с оглед липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2779 /22.04.2016 г, постановено по адм. дело № 3378 /2014 г. по описа на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.