Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] от г.С. срещу въззивното решение от 22.04.10г. по г. д.№1718/09г. на СГС-ІІ-Б с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.12.08г. по г. д.№3551/08г. на СРС, Г.К., 53 с-в и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените в обективно съединение от [фирма]-г.С. срещу [фирма] искове на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД в размер на 8000 лв. и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД в размер на 432.91лв..

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл. 281 т. 3 ГПК/.

В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл. 280ал. 1т. 2 и т. 3 ГПК основания.

Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по материалноправния въпрос за свободата на договаряне и в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС.

Също така касаторът поддържа, че липсва съдебна практика по въпроса за реда за реализиране на пряка отговорност за лошо изпълнение на третото лице-доставчик на стоката по договора за финансов лизинг, сключен между лизингодателя [фирма] и лизингополучателя-ищеца по делото [фирма] от г.С. и касатор в настоящето производство, обстоятелство обосноваващо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл.ГПК отм. в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК приема следното:

Предмет на делото са предявени от [фирма] от г.С. против [фирма]-г.С. в обективно кумулативно съединение квантиминорен иск за 8000 лв. и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 423.91лв., представляваща мораторна лихва.

За да отхвърли така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че уговорката, обективирана в двустранния приемо-предавателния прокол от 13.03.07г., подписан от представители на страните по делото за заплащане на отбив/отстъпка/ от цената в размер на 12000 лв. е нищожна поради липса на основание/чл. 26 ал. 2 ЗЗД/.

Предвид съществуващата практика на ВКС, в т. ч. и тази посочена от касатора в точно противоположен смисъл този извод на въззивният съд не може да бъде споделен.

Ето защо въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с тази практика, обстоятелство което е обуславя наличието на соченото в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото-т. 4 от ТР№1/19.02.10г. на ОСГТК. В конкретния случай тези предпоставки са налице, тъй като липсва трайно установена съдебна практика относно въпроса за начина на реализиране от страна на лизингополучателя на пряката отговорност на третото лице-доставчик на стоката за лошо изпълнение по договора за финансов лизинг, сключен между лизингодателя и лизингополучателя, както и за границите на тази отговорност.

Изложеното налага извода, че са налице предвидените в чл. 280ал. 1т. 2 и т. 3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.

Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.10г. по г. д.№1718/09г. на СГС-ІІ-Б с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.12.08г. по г. д.№3551/08г. на СРС, Г.К., 53 с-в и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените от [фирма] от г.С. срещу [фирма] искове на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД в размер на 8000 лв. и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД в размер на 432.91лв..

Водим от горното ВКС-ТК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.10г. по г. д.№1718/09г. на СГС-ІІ-Б с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.12.08г. по г. д.№3551/08г. на СРС, Г.К., 53 с-в и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените от [фирма] от г.С. срещу [фирма] искове на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД в размер на 8000 лв. и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД в размер на 432.91лв.

УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС 169 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т. отд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: