Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] от г.София срещу въззивното решение от 22.04.10г. по г. д.№1718/09г. на СГС-ІІ-Б с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.12.08г. по г. д.№3551/08г. на СРС, ГК, 53 с-в и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените в обективно съединение от [фирма]-г.София срещу [фирма] искове на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД в размер на 8000 лв. и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД в размер на 432.91лв..

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл. 281 т. 3 ГПК/.

Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по материалноправния въпрос за свободата на договаряне и в противоречие с посочената в касационната жалба практика на ВКС.

Също така касаторът поддържа, че липсва съдебна практика по въпроса за реда за реализиране на пряка отговорност за лошо изпълнение на третото лице-доставчик на стоката по договора за финансов лизинг, сключен между лизингодателя [фирма] и лизингополучателя-ищеца по делото [фирма] от г.София и касатор в настоящето производство.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281 ГПК приема следното:

Предмет на делото са предявени от [фирма] от г.София против [фирма]-г.София в обективно кумулативно съединение квантиминорен иск за 8000 лв. и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 423.91лв., представляваща мораторна лихва.

За да отхвърли така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че уговорката, обективирана в двустранния приемо-предавателния прокол от 13.03.07г., подписан от представители на страните по делото за заплащане на отбив/отстъпка/ от цената в размер на 12000 лв. е нищожна поради липса на основание/чл. 26 ал. 2 ЗЗД/.

Предвид съществуващата практика на ВКС, в т. ч. и тази посочена от касатора в точно противоположен смисъл този извод на въззивният съд не може да бъде споделен.

При тълкуване клаузите на приемо-предавателния протокол от 13.03.07г., подписан от една страна от законния представител на [фирма]-г.София в качеството му на упълномощен представител на лизингодателя [фирма]-г.София и от друга страна от законния представител на [фирма] от г.София при условията на чл. 20 ЗЗД се налага извода, че стоката, предмет на процесния приемо-предавателния протокол е приета с дефекти, обстоятелство дало основание на страните да уговорят двустранно 12000 лв. отбив от цената, платим директно от [фирма]-г.София на [фирма] от г.София.

Обстоятелството, че е налице частично плащане от [фирма]-г.София в размер от 4000 лв. е породило правния интерес на ищеца да предяви иска, предмет на настоящето дело за сумата 8000 лв.

По своята правна характеристика двустранно констатираното лошо изпълнение в качествено отношение на процесната доставка, обективирано в цит. приемо-предавателния протокол от 13.03.07г., подписан от една страна от законния представител на [фирма]-г.София в качеството му на упълномощен представител на лизингодателя [фирма] и от друга страна от законния представител на [фирма] от г.София представлява извънсъдебно признание от страна на упълномощения представител на лизингодателя, което е подкрепено и с частично плащане от последния на уговорения между страните отбив от цената.

Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и това, че сключения между страните лизингов договор в чл. 5 ал. 1 предвижда прехвърляне на всички гаранционни права от лизингодателя на лизингополучателя.

Изложеното налага извода, че са налице предвидените в чл. 281т. 3 ГПК отменителни основания.

Като е приел, че уговорката в приемо-предавателния протокол от 13.03.07г. за заплащане на сумата от 12000 лв. е нищожна поради липса на основание въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени исковете по чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца по делото следва да бъдат присъдени 3567лв. съдебни разноски за всички инстанции.

Водим от горното ВКС-ТК

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА въззивното решение от 22.04.10г. по г. д.№1718/09г. на СГС-ІІ-Б с-в, в частта с което е отменено първоинстанционното решение от 2.12.08г. по г. д.№3551/08г. на СРС, ГК, 53 с-в и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените от [фирма] от г.София срещу [фирма] искове на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД в размер на 8000 лв. и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД в размер на 432.91лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА [фирма]-г.София да заплати на [фирма] от г.София сумата 8000 лв./осем хиляди лева/, представляващи отбив от цена, сумата 432.91лв., представляващи мораторна лихва за периода 22.09.07г. до 7.02.08г., както и 3567лв. съдебни разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: