Производството е по реда по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, гр. С., при ЦУ на НАП, против решение № 441 от 25.01.2016г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 3302/2016г., с което е отменен ревизионен акт № 2141108108/09.03.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу РА, в обжалваната част. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Л. И. К., чрез процесуалния си представител адв. В. М - Тонева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение на ВАС № 3696/01.04.2015г., постановено по адм. д. № 5088/14г. по описа на ВАС, първо отделение.
Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт в частта, относно установени на Л. И. К. задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за финансовата 2008, 2009 и 2010 години.
В тази част в отменителното решение на ВАС е прието, че спорът относно приходите и разходите на Л. К. и съпругът й не е изяснен напълно от фактическа страна, като при новото разглеждане, съдът следва да назначи служебно съдебна – експертиза, която след проверка на доказателствата по делото, в това число банкови извлечения, да отговори на въпроса какъв е размерът на направените от М. К. и Л. К. вноски по кредитни карти за всеки от процесните периоди. При необходимост от специални знания, съдът може да възложи на експертизата и задачи да изчисли размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установено превишение на разходите над приходите за съответния период и размера на задължението за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.
В производството при новото разглеждане на делото са изпълнени указанията в отменителното решение на ВАС, като с оглед изясняване на спора от фактическа страна е назначена и приета ССЕ, която не е оспорена от касатора и правилно е кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена. Съдът правилно е приел за приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7 920.00 лв. Този подход е въприет и в хода на ревизията, като и за трите ревизирани години – 2008, 2009 и 2010 г., са определили данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК, която сума на основание чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ са намалявали със 7 920.00 лв., тъй като ревизираното лице е с трайно намалена работоспособност 90 на сто, съгласно представено експертно решение на ТЕЛК. поради което е неоснователно оплакването в касационната жалба, за неправилното приложение на чл. 18 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение на лица с установена намалена работоспособност е материалноправна и е приложима и в производството по чл. 122 от ДОПК за установяване на данъчно задължение в особени случаи.
Правилно позовавайки се на мотивите в отменителното решение на ВАС първоинстанционния съд е приел, че направените от М. К.-съпруг, парични вноски по разплащателни сметки на ЕТ, регистриран на негово име, не са разход, респективно укрит приход на съпругата Л. К.. За този разход в отменителното решение на ВАС е прието, че следва да се счита за разход на съпруга, който ги е извършил. За тези разходи не е установено да са свързани с придобиване на права върху вещи и парични влогове в режим на съпружеска имуществена общност, при които съвместния принос на другия съпруг се предполага. Участието на другия съпруг – ревизирано лице, в извършването на такива вноски не се обхваща от задължението му да участва по равно в задълженията, свързани с нуждите на семейството, а довода за влязъл в сила РА на съпруга на ревизираното лице е неоснователен. Същият не е обжалван по съдебен ред.
При правилното приложение на материалния закон и в съответствие с указанията на ВАС, първоинстанционния съд е достигнал до законосъобразен извод, поради което и при липса на други доводи в касационната жалба, решението на съда като правилно, следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, с оглед изхода на делото, направеното от ответната страна искане за присъждане на разноските следва да бъде уважено. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) на Л. И. К., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 6728 лева.
Предвид изложеното, оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 441 от 25.01.2016г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 3302/2015г.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, гр. С., при ЦУ на НАП, да заплати на Л. И. К., сумата от 6728 лева, направени разноски по делото. Решението е окончателно.