Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ – София-град срещу решение № 557 от 30.01.2017 г., постановено по адм. д. № 8992/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, трето отделение, 51 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора.

Ответницата – Т. Ж. А. от [населено място], чрез адвокат Славова, моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Варна е отменил решение № 1040-21-212 от 04.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане № 214-00-3443-1 от 06.07.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Териториално поделение на НОИ – София-град.

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Същото обаче е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Фактическата обстановка по делото е безспорна и се свежда до следното:

Т. Ж. А. е била управител на [фирма] по силата на решение на Общото събрание на съдружниците в [фирма], едноличен собственик на капитала на [фирма] от 08.09.2011 г. и договор за възлагане на управление от същата дата. Тя е освободена от длъжността, считано от 01.06.2016 г., с решение на Общото събрание...