Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Ю., гражданин на Ш. Л, против решение № 7112 от 15.11.2016 г. постановено по адм. д. № 10488 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законноустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 7112 от 15.11.2016 г. постановено по адм. д. № 10488 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град е отхвърлил искането на Р. Ю., гражданин на Ш. Л, против председателя на Държавната агенция за бежанците, съдът да приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на председателя на Държавната агенция за бежанците и да го осъди да извърши регистрирането му по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ., също да го осъди да извърши преместването на чужденеца от специалния дом за временно настаняване на чужденци в териториално поделение на Държавната агенция за бежанците.

За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че делото пред него е образувано по реда на чл. 257 от АПК, по оспорването от Р. Ю. на твърдяно бездействие на административен орган - Председателят на ДАБ, да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, а именно - за регистрация по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ – за предоставяне на международна закрила, за откриване на лично дело на чужденец подал молба за предоставяне на статут, за прекратяване на принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на бежанци (СДВНЧ) към дирекция „Миграция“, Министерство на вътрешните работи и настаняване в поделение на ДАБ.

Съдът е установил от фактическа страна, че чужденецът е подал молба за предоставяне на международна закрила до Държавната агенция за бежанците на 03.10.2016 г. В изпълнение на дадени указания от съда процесуалният представител на Държавната агенция за бежанците са представени доказателства, от които се установява, че на 08.11.2016 г. чужденецът е регистриран от длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците. Представени са регистрационна карта №[номер], регистрационен лист № [номер]/07.11.2016г., подадена молба за международна закрила вх. № 3308 от 07.11.2016 г.

Решаващият съд е установил, че са налице предпоставките по чл. 159, т. 4 от АПК, а именно, че искането е неоснователно, доколкото бездействието на административния орган е прекратено, но въпреки това е разгледал искането по същество. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице неоснователно бездействие по реда на чл. 257 от АПК на председателя на ДАБ по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ.

Решаващият съд е направил извод, че по отношение на обстоятелството, че освобождаването на чужденеца от специален дом за временно настаняване на бежанци и задължаването на компетентния за това административен орган да го настани в поделение на Държавната агенция за бежанците, не са част от производството по регистрацията на чужденеца в Държавната агенция за бежанците. Според съдът този извод се подкрепя от обстоятелството, че дори самото подаване от чужденеца на молба за предоставяне на международна закрила не е основание за прекратяването на задържането на чужденеца, доколкото неговото задържане е осъществено с цел връщането му в страната му на произход.

На следващо място, административният съд е приел, че в производството по чл. 257 от АПК той би могъл да се произнесе като задължи компетентния административен орган да настани чужденеца в поделение на Държавната агенция за бежанците, но това несъмнено включва като действие и разпореждането за освобождаване на чужденеца от специалния дом за временно настаняване на чужденци, като е направил извод, че съдът не може да се произнесе. Приел е още, че произнасянето в тази насока би означавало осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност по отношение на заповедта за налагане на принудителна мярка в насока на незаконосъобразност на същата, респективно би означавало невъзможност впоследствие или пък преди това да се осъществи контрол за законосъобразност по отношение на заповедта за настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци.

Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗУБ, председателят на ДАБ предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и на международните актове по защита на правата на човека. Във всички случаи, когато се търси закрила, чрез предоставяне на бежански и/или хуманитарен статут, председателят на ДАБ е длъжен да извърши регистрацията на чужденеца, подал молба за предоставяне на статут и да открие лично дело съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУБ, като снеме данните по чл. 63, ал. 2 от ЗУБ. Така дължимите действия са фактически и произлизат пряко от закона, поради което неизпълнението им попада в приложното поле на чл. 257, ал. 1 от АПК.

Предвид представените от ответната страна доказателства по делото обосновано е прието, че административният орган е изпълнил задължението си за регистрация на чужденеца, както и че по искането на последния е образувано лично дело, генериран е уникален личен номер на чужденец и е издадена регистрационна карта на 08.11.2016 г. В този смисъл искането правилно е прието от решаващият съд за неоснователно.

Както правилно е приел административния съд относно искането за преместване в териториално поделение на ДАБ, чужденецът има права по чл. 29, ал. 1 от ЗУБ, но съдебното производство се е развило по чл. 257 от АПК за бездействие на административен орган.

Относно искането на Р. Ю. да бъде задължен председателя на ДАБ да се разпореди преместването му от СДВНЧ в поделение на ДАБ, следва да се отбележи, че настаняването на чужденеца в специализирания дом е извършено не от председателя на ДАБ, а от орган в МВР, поради което отмяната на заповедта за настаняване в СДВНЧ не е в правомощията на председателя на ДАБ. Настаняването в СДВНЧ става със заповед от орган в структурата на МВР по реда и основанията в ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) и подлежи на обжалване и допълнителна проверка по чл. 44, ал. 8 и чл. 46а от ЗЧРБ. В този смисъл не е налице твърдяното бездействие на председателя на ДАБ и последният няма правомощия да премести жалбоподателят от СДВНЧ в поделение на ДАБ, нито да отмени това му настаняване, извършено от орган в МВР.

По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7112 от 15.11.2016 г. постановено по адм. д. № 10488 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.