Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [община], [населено място], [улица], вх. А, представлявано от управителя К. Д. П., подадена чрез пълномощник – адвокат И. Й. против решение № 22/09.01.2017 г., постановено по административно дело № 2670/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 241401892/27.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 1172/25.11.2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П., в частта за допълнително начисления ДДС в общ размер на 8 097, 68 лева и съответните лихви по 40 броя фактури, издадени от Държавно горско стопанство „Габрово”.

От изложените в касационната жалба доводи се извличат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил правните си изводи със събраните по делото доказателства и по-конкретно с липсата на превозни билети, които са единствените документи, доказващи получаването и транспортирането на дървесината. Според касатора се касае за родово – определени вещи, за които важи разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като в случая не била доказана доставката на тези вещи. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт в съответната част.

От странна на ответника по касационната жалба – Директора на Дирекция „ОДОП” гр. П., чрез главен юрисконсулт Г. К. е постъпило писмено становище по съществото на спора, моли се оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер по 735...