Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 435 от 13.03.2017г., постановено по адм. д. № 2600/2016г. Варненският административен съд, 21-ви състав е отменил по жалба на И. Х. П., действащ като [фирма], ревизионен акт № Р - 03000815009235 – 091 – 001/18.05.2016г. издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 238/25.08.2016г. г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012г. за 2012г. за сумата в размер над 35 806, 14лв. и над 11 276, 81лв. лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, както и в която Д“ОДОП“-гр. В. е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 3 257, 41лв., е подадена касационна жалба от С. Х. П. в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба И. Х. П., действащ като [фирма] – [населено място], взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Подадена е касационна жалба и от...