Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. Н. З. и К. Н. П. срещу Решение № 127 от 08.01.2016 г., постановено по адм. д. № 9203 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град, с което са отхвърлени изцяло предявените искове в размер на 40 500 (четиридесет хиляди и петстотин) лева за имуществени вреди и 40 000 (четиридесет хиляди) лева за неимуществените вреди за всяка от ищците, заедно със законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество.

От ответника по касационната жалба – Столична община е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноските по водене на делото, съставляващи юрисконсултско възграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на касаторите поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат исковете изцяло. Претендира присъждане на разноските по водене на делото съгласно представен списък. Ответникът не изпраща процесуален представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение, че няма касационни основания за отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 40 500 (четиридесет хиляди и петстотин) лева за имуществени вреди и 40 000 (четиридесет хиляди) лева за неимуществените вреди за всяка от ищците, заедно със законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника да осигури лице към улица на собствения на ищците имот. Ищците твърдят, че със Заповед № РД-09-50-581/21.12.2001 г. на главния архитект на Столична община е било предвидено достъпът до съсобствения им урегулиран поземлен имот (УПИ) [номер], кв. [номер] по плана на местността „с. В.“ да се осъществява от улица-тупик (задънена улица) от западната страна на имота. С последваща Заповед № РД-09-50-105/24.04.2002 г. главният архитект на Столична община е отменил Заповед № РД-09-50-581 за частично изменение на регулационния план, поради което към настоящия момент е действаща регулацията, одобрена през 1987 г., която не осигурява пряк излаз към улица поради голямата денивелация на терена. Поддържат, че Заповед № РД-09-50-105/24.04.2002 г. е била отменена с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 3485/2003 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), но до настоящия момент главният архитект на Столична община (СО) не е постановил административен акт за предвиждане на улица-тупик, която да осигурява достъп до собствения им имот. Сочат, че от това бездействие търпят имуществени вреди – пропуснати ползи да реализират доходи от наем или от продажба на собствения си имот за периода от 29.09.2009 г. до 19.09.2014 г., както и неимуществени вреди за същия срок, изразяващи се в психическо натоварване, което се е отразило на тяхното спокойствие и здраве. Претендираният размер на имуществените вреди е по 40 500 (четиридесет хиляди и петстотин) лева, а за неимуществените вреди по 40 000 (четиридесет хиляди) лева за всяка от ищците, заедно със законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

В хода на съдебното производство съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците са съсобственици на УПИ [номер], кв. [номер] по плана на м. [местност], с площ от 670 кв. м и на построените в имота вилна сграда на два етажа със застроена площ от 54 кв. м, гараж с площ 24 кв. м, производствен обект с площ 32 кв. м и навес с площ около 17 кв. м. С. З № РД-09-50-581/21.12.2001 г. на главния архитект на Столична община е одобрено частично изменение на регулационния план (ЧИРП) на парцел [номер]-“за ПТС“, закриване на улица-тупик от о. к. [номер] до о. к. [номер] и създаване на улица-тупик от о. к. [номер] до о. к. [номер] от кв. [номер], м. [местност] съгласно приложен проект. С. З № РД-09-50-105/24.04.2002 г. на главния архитект на Столична община е отменена Заповед № РД-09-50-581/21.12.2001 г. за ЧИРП за кв. [номер], м. [местност] поради допуснати при изработването му нарушения на чл. 27, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм. ).

По жалба на Й. Н. З. и К. Н. П. срещу Заповед № РД-09-50-105/24.04.2002 г. е било образувано адм. дело № 3485/2003 г. по описа на СГС, по което е постановено решение от 28.06.2006 г. Със съдебното решение е отменена Заповед № РД-09-50-105/24.04.2002 г. с мотиви, че е постановена след като вече е било висящо пред съда производство по обжалване на отменената с административния акт Заповед № РД-09-50-581/21.12.2001 г. Със същото решение преписката е изпратена на главния архитект на Столична община за администриране на жалбите срещу Заповед № РД-09-50-581/21.12.2001 г. Съдебното решение е влязло в сила на 20.09.2007 г.

Заповед № РД-09-50-581/21.12.2001 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено ЧИРП за кв. [номер], м. [местност], също е отменена по съдебен ред - с Решение от 26.09.2008 г. по адм. дело № 6647/2008 г. на Административен съд София-град (АССГ). Решението е влязло в сила на 26.04.2010 г.

Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ съдът е установил следните факти и обстоятелства: 1) През 1982 г. е бил създаден кадастралният план на планосн. район [населено място]. На този план имотът на ищците (представляващ към онзи момент парцел [номер], кв. [номер]) е бил нанесен с пл. № [номер] и площ от 702 м2; 2) От графичното изображение на кадастралния план от 1982 г. се установява, че улицата-тупик по о. т. [номер], предвидена с регулационния план от 1959 г. да осигурява достъпа до парцел [номер], не е била реализирана; 3) Действащият регулационен план на [населено място] е одобрен със Заповед № РД-50-09-541/13.11.1987 г. С плана за регулация за имота на ищците е отреден парцел (УПИ) [номер], кв. [номер]; 4) Според действащата регулация УПИ [номер] е с лице към улица-тупик по о. т. [номер]. Към настоящия момент улицата не е реализирана на място; 5) Теренът, върху който попада улицата-тупик, предвидена за достъп до [номер], е с денивелация около 30-35 %. При оглед на място ВЛ е установило, че достъпът до имота се осъществява от [улица]чрез специално изработена и монтирана метална стълба от 13 стъпала.

По делото е прието заключение на съдебно-оценителска експертиза, съгласно което наемът за имота на ищците за процесния период 2009 г. – 2014 г. е в размер на 53 174 (петдесет и три хиляди сто седемдесет и четири) лева.

Съдът е кредитирал показанията на разпитаните в първоинстанционното производство, съгласно които до имота (вилната сграда и гаража) на ищците се стига от [улица]единствено по пътека, от горната част на имота, поради голямата денивелация на терена. Първоначално, преди години, достъпът е бил осъществяван от долната страна на имота по път, който е бил затворен (преграден) от друг собственик, чиито имоти са били реституирани преди около 15-20 години. Твърдят, че е имало интерес от потенциални купувачи и наематели на имота, които са се отказвали след като са установявали, че до имота няма пряк достъп.

От правна страна съдът е приел, че не е налице неоснователно фактическо бездействие на административни органи и длъжностни лица от администрацията на ответника, поради което не е изпълнен съставът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на общината.

Решението е правилно. За е налице фактическо бездействие, то задължението за действие следва пряко да произтича от закона (чл. 257, ал. 1 от АПК). Когато се претендират вреди от неоснователно бездействие, съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК съдът следва да извърши косвен съдебен контрол дали органът е извършил дължимото фактическо действие, а не да проверява законосъобразността на административен акт или на отказ да се издаде акт. В случая обаче се претендират вреди не от фактическо бездействие, а от неиздаването на благоприятен административен акт за изменение на действащия регулационен план като касационните жалбоподатели основават претенцията си на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, който предвижда, че урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. С оглед систематичното място на цитираната правна норма, тя е приложима относно съдържанието на подробния устройствен план. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване. В ал. 3 на чл. 14 от ЗУТ е предвидено, че поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота) и с вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота), при условията на чл. 16 или 17. По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил урегулиран още с плана от 1959 г., като за него е отреден парцел V. От комбинираната скица - Приложение № 2, неразделна част от СТЕ, съдът правилно е установил, че лицето на парцел [номер], кв. [номер] е към улица-тупик по о. т. [номер] от североизточната страна на имота. Впоследствие с регулационния план, одобрен през 1987 г. за процесния имот с пл. № [номер] е отреден парцел (УПИ) [номер]. Съгласно този план достъпът до УПИ [номер] е предвиден да се осъществява по улица-тупик по о. т. [номер] отново от североизточната страна на имота. Планът за регулация и застрояване на [населено място], в частта за кв. 34, е одобрен след придобиване на процесния имот от праводателите на касационните жалбодатели, не е обжалван и е влязъл в сила. Следователно през процесния период за имота на касационните жалбоподатели е действащ регулационният план, одобрен със Заповед № РД-50-09-541/13.11.1987 г., съгласно който е предвиден достъп до улица на имота. Съдът правилно е отбелязал, че ако ищците считат, че предвидената по този план улица от североизточната част на имота обективно е невъзможно да бъде реализирана поради денивелацията на терена и настояват да се осигури достъп чрез предвиждане на улица от югозападната му страна, то за тях остава възможността на основание чл. 135, ал. 1 ЗУТ да направят мотивирано искане за неговото изменение на някое от основанията, предвидени в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Съдът е разгледал всички оплаквания на ищците и обосновано е дал отговор за тяхната неоснователност. Обсъдил е и неуспешно приключилото производство за изменение на действащия план и е достигнал до правилен извод, че не е налице неизпълнение от страна на главния архитект на влязло в сила съдебно решение. Действително по искане на касационните жалбоподатели е постановен административен акт за частично изменение на регулационния план за кв. 34, според което достъпът до УПИ [номер] е предвиден да се осъществява чрез улица-тупик по о. т. 392а – о. т.392г от югозападната страна на имота. По жалба на засегнатите собственици на съседни имоти Заповед № РД-09-50-581/21.12.2001 г. на главния архитект е отменена с влязло в сила на 26.04.2010 г. решение по адм. дело № 6647/2008 г. на АССГ. Видно от диспозитива на съдебния акт преписката не е била изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на касационните жалбоподатели за изменение на регулационния план от 1987 г. Следователно не е налице висящо производство по изменение на плана, нито отказ да бъде издаден административен акт, който да е отменен по съответния ред. При липса на фактическо бездействие или отказ за издаване на благоприятен административен акт, отменен по съответния ред, не е изпълнен първият елемент от сложния фактически състав за възникване на отворността на общината и исковете правилно са отхвърлени като неоснователни.

По изложените съображения не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не се следва юрисконсултско възнаграждение. В специалния закон (чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ) има изчерпателна уредба на разноските и няма основание за субсидиарно приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127 от 08.01.2016 г., постановено по адм. д. № 9203 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.