Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по искане на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], р-н [р-н]

, [улица], представлявано от изп. директор Г. Г., подадено чрез адвокат Г. А. за отмяна на влязло в сила определение № 1071 от 26.01.2017 г. по адм. дело № 13532/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, както и на потвърденото с него разпореждане № 5713/18.10.2016г. по адм. дело № 10017/2016 г. на Административен съд София - град.

В искането е посочено като правно основание за отмяна чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК. Конкретни основания по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК не се сочат, включително и в съдебно заседание. Не са изложени доводи свързани с нарушаване на съответните правила, което да е довело од лишаване на страната от възможност да участва по делото или да бъде надлежно представлявана. Поддържат се доводи за неправилност и необоснованост на определението на тричленния състав на Върховния административен съд. Иска се отмяна на определението и потвърденото с него разпореждане, връщане на делото на АССГ за нова разглеждане от друг състав и присъждането на разноски.

Ответникът по молбата – полицейски орган при 02 РУ на СДВР, чрез главен юрисконсулт Т. Ц. оспорва искането като неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

С определение № 1071 от 26.01.2017 г. по адм. дело № 13532/2016 г. тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е оставил в сила разпореждане № 5713/18.10.2016г. по адм. дело № 10017/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено като...