Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Т. Ц., от [населено място], против решение № 3129 от 09.05.2016 г. по адм. дело № 9842/2015 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-502/28.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, в частта, с която е потвърдено разпореждането от 12.12.2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване по т. I и т. II, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение наматериалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробните съображения в касационната жалба и изложени в съдебно заседание от пълномощника адвокат Д. се иска отмяна на решението и на административния акт в посочената му част, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – гр. С. чрез юрисконсулт Д. П. изразява становище за неоснователност на оплакванията.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че представените писмени доказателства не удостоверяват осигурителен стаж на жалбоподателя в [фирма]-гр.П. за периода 01.12.1992 г.-18.05.1999 г.

Върховният административен съд счита, че касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил решение № РО-502/28.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, в частта, с която е потвърдена т. III от разпореждане от 12.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с която е...